Клуб на деца с разведени родители

[Bubalcheto]

Ами не бях забелязала темата,но и аз ще споделя моята история,много се радвам че намерих хора с моята судба във форума.
Ами бях на 10 и една вечер ме пратиха в другата стая,защото имали важен разговор.Като всяко малко дете любопитството надделя в мен и аз реших да послушвам на вратата и това което чух беше "спокойно няма да спра да я обичам след като се разделим".Това беше като камък който закачиха на каменете ми...аз се заключих в стаята си и помня че цяла вечер плаках,до тогава не бях губила нищо бяхме богати имах всичко което пожелая заедно с перфектното семейство!Помня че майка ми плачеше и чукаше по вратата,а баща ми викаше силно следкато се успокоиха и се махнаха аз отключих и заспах.По едно време осетих че някой ме бута и това беше мама която се опитваше да ме сабуди.Тя ме изведе бързо,явно беше взела багажа и отидохме у баба и дядо.Аз бях в шок и преди се бяха карали,но така искаше ми се да потъна в земята и да ме няма.Но картинката нямаше да е същатата без саучениците,постоянно ме разпитваха защо идвам от баба,но аз не исках да призная и казвах че съм и на гости докато не стана вече година моето "на гости" и в града се разчу.И така няма да се впускам в много подробности,но майка ми и баща м исе ожениха отново.На майка ми мъжа има една дъщеря на 24,не мога да се оплача разбираме се.А на баща ми жена ми има три момчета на 18,на 17 и едно на 12.Сега е бременна в 8мия месец с тризначки.Ние с мама и мужа и живеем в хубава къща и сега не мога да се оплача,а баща ми и жена му в предишния ни дом с 2 от момчетата,др е при бащата.Абе голяма "щастливо семейство" не е лесно когато за празниците се съберем всички,но явно тов съм заслужила от живота...

[Grazy_a.k.a._RaLsS]

Мойте родители са разделени откакто се помня..Сиг съм била макс на 5г...И мен са ме остаили с майка ми което е било най-ама най-голямата грешка...Откакто са се разделили наще баба ми ме..така да се каже..осинови.През тия години от майками не съм видяла никва помощ...Ноо най-тъпо стана преди 7..близо 8години...когато майка ми реши че трябва да иде да работи в чужбина.И една сутрин..тамън бях тръгнала в 1ви клас..даже беше 3тия учебен ден..се будя и ест невидях майка ми,но тва не ми напраи впечатление щото тя бачкаше до късно и сутрин като ставах тя още спеше.Прибирам се от училище..нея пак я няма.Решей че е излязла по рано за работа.Вечерта ме беше хванало безсънието и ми стана мн инт що цяла нощт майка ми не се прибра.Предния ден бях забелязала че баба ми се държи по особенно-не ми говореше много,не се усмихваше...Сутрента си замълчах,но вечерта я попитах къде е толкова обичаната ми майка.Тогава очите на баба ми се насълзиха и ми каза че майка ми е заминала за Гърция.Аз ест неосъзнах за какво става на въпрос-се пак бях дете...И така я чаках всяка нощ да си дойде в продължение на 1месец.Баба ми като разбра за това(завари ме да спя пред входната врата) и ми обясне че майка ми е в чужбина и няма скоро да си дайде.Оттогава 2године всяка нощ плачех до пълно изтощение. Когато вече поодраснах и почнах да мисля като голям човек(което започна да става в 3ти клас,и наистина съм взимала такива решения,които и баща ми ми казва че сам неможе да вземе)започнах много да се сближавам с баща ми и баба ми(въпреки че баща ми е в София).Но за съжеление открих,че баба ми не е човека за който я мислех...От любящата баба,на която дори съм казвала мами се превърна в дявол...
Но ето че сега-7години по късно,майка ми се върна(а през тези 7г съм я видяла точно 3пъти за по 1-2седмици).Със самото и връщане нещата станаха непоносими.И най-тъпото е че иска да се държа с нея все едно тея години е била до мене.Иска да споделям и т.н.А аз по природа съм по затворена...Всеки божи ден се караме.Помолих баба ми да не се намесва и тя колкото и да неискаше ме послуша..Аз съм пред психически срив...Дори психоложката си чуди как се държа все още...Баща ми всеки ден ми казва:Успокой се!Не и обръщай внимание...Още малко остана..(понеже др учебна година отивам при него)..Ако не беше той нзм къде щях да съм..А и миналата година на 30октомври най-добрия ми приятел претърпя катастрофа и почина...И ночно след 6дена майка ми си дойде.. Едно наум беше че заради него исках да умра...да съм с него...а и като стана напечено у нас..направо... Превърнах се в бомба със закаснител...

Но поне тва ме научи на едно-да бъда силна!Ако не бях толкова силна досега да съм рухнала...Да лежа бог знае в коя канафка или натровена от алкохол или със свръх доза..Но слава богу още съм тука и ще се боря до последно!

P.S. Сори за тва че ви надувам главите с мойте проблеми,ама ся ми е дошло да си излия душата...

[Bubalcheto]

Grazy_a.k.a._RaLsS историята ти направо ме насълзи ,но не си мисли,че си ни надула главите(поне на мен),тук се изслушваме и си даваме савети.Вече си една от нас

[rozova_lady]

еми нашите нямат развод,но не живеят заедно,
от 5 години е така ама кво да се прави такъв е живота.
Ще се учим от тяхните грешки и няма да ги повтаряме.

[Stamera]

бях 5-ти клас когато се завърза филма... сега от Варна се преместих да живея в Шумен... ще кажа само, че ш*бания преход не направи кораво копеле от към психиката

[Obsession]

Нашите са се разделили, когато съм била на 1 месец Винаги съм живяла без баща, свикнала съм просто. Никога не са ми се подигравали за това, може би, защото има много други в това положение. Не ги виня, че са се разделили, по-скоро, че са взели прибързани решение - да се оженят толкова млади и да имат дете толкова рано. Другото е Божа работа. Освен това не мисля, че, ако са останали заедно е щяло д абъде по-добре.

[samonervi]

Ами и мойте се разведоха,официално са разведени от вчера.А иначе не живееха заедно от има няма 7 години,а пък аз от 12 годишна живеех с баба ми.Баща ми винаги ме е обвинявал,че аз съм виновна затова ,че са се разделили,трябвало да го защитавам,да говоря на майка м ида се съберат и т.н.Само дето си спомням като бях малка колко често я биеше и тормозеше и как почти всяка вечер беше пиян и все ми обясняваше колко съм била тъпа като носех 5-ца вкъщи.Честно казано радвам се ,че вече са разведени.Винаги майка ми е била тази която се е грижела за мен.И сега съм студентка и основно тя ме издържа,баща ми все ми обяснява как няма пари и т.н. а всъщност има но те отиват за любовницата.Еми това е моята история

[tItEufFf]

Почти не помня баща ми да е живял с нас...Но официално се разведоха като бях 3 клас май ... Никой не ми се е подигравал, защото за жалост доста деца са с разведени родители. Честно казано никога нищо не ми е липсвало. Всяка седмица си говорим с баща ми, когато идва излизаме. С майка ми се разбираме чудесно.

[acleverboy]

еми кво да кажа баща ми е страшно работен от 15 години все го няма (аз съм на 15)Всъщност аз вече съм си свикнал и мисля,че това може да направи един човек или невероятно силен или невероятно слаб психически това зависи отделен човек.Аз например съм от силните понеже като нямаш баща свикваш да правиш всичко сам,свикваш да ремонтираш разни глупости вкъщи,свикваш да се контролираш сам,свикваш винаги да се бориш за всичко и във всяка борба да се хвърляш право с главата напред,свикваш да се справяш с цели живот сам.Но от друга страна не е толкова приятно,особенно ако ти се налага да свикваш с подобни неща по-късно.
А що се отнася дали виня нашите-НЕ майка ми прави всичко,за да се прибере баща ми,въпреки,че аз не искам.А що се отнася до баща ми-еми просто го уважавам и си говорим за времето и др.подобни глупости.
По-добре се опитай да разбереш майка си и застани на нейна страна,не й вгорчавай живота,помогни й да се почувства малко по-сигурна,поне във вас тя има нужда от това

[mdk]

Ми моите пък никога не са били женени и никога не са живели заедно!!! Баща ми си има 2 деца от законната му съпруга с която живее и отделно си има любовница, за която истинската му жена не знае!!!! Веселото е че на мен пък хич не ми пука за него и единственото което ме интересува е да идва да дава пари редовно, което той прави!!!! Всъщност аз дори не съм го виждал от 4-5 години, защото не ми се занимава!!!!

[Krasencety]

Мойте родители се разделиха когато бях мисля в детската или в 1 клас, но бях много малка тогава още повече че той по-късно се разболя и почина! След това мама доведе нейн приятел, с който живяхме 7 години и после се разделиха, а аз честно казано го приемам повече като баща от истинския ми баща, който почти не помня.... Само от снимки.... а като се сетя за него винаги плача! Беше толкова добър...! Охх много ми е гадно! 0бичам ги и двамата и...... нямам думи просто.... С единия се виждаме от време на време и аз все плача като си тръгне,но баща ми няма да го видя повече! Охх стига съм писала че се разчувствах!

[Punisherrr]

А няма ли някой от клуба на децата,които биха били щастливи ако техните се разведат и всеки си хване пътя като нормалните хора,но вместо това бащата е слабоумен идиот и не знае к'во иска изобщо ...

[alehole]

А няма ли някой от клуба на децата,които биха били щастливи ако техните се разведат и всеки си хване пътя като нормалните хора,но вместо това бащата е слабоумен идиот и не знае к'во иска изобщо ...

E nz tolko silno go jelaeh tozi razvod .. sega gadnoto e 4e sigurno nqma den v koito da ne izpadam v nqkakfi psihi4ni krizi a sum silna mnogo za6toto sum preturpqla naistina ujasno mnogo ot jivota