Аз съм от тия с рабитите семейства...
Откакто съм на 7 не живея с баща си. Майка и той се разделиха преди бая години. Не са разведени още. Майка не иска да притеснява майката на баща ми, щото е възрастна жената... Брат ми от 5 години живее в САЩ. Майка си има профил в аха и се среща с някви... Баща ми е алкохолик. Аз как се чувствам? Ами честно казано аз не си спомням какво е да имам баща, а това което е останало в съзнанието ми е как на всеки празник ние го чакаме да се прибере за да вечеряме, а той се прибира пиян и почва да крещи. Всяка шибаната коледа - скандал, сълзи, ужас. Глупаво ще е да кажа, че не ми е повлияло това. Станала съм доста гадна, труден характер.. Работя по себе си и се опитвам да преодолея липсата на детство.. донякъде ми се получава, но най-голямата ми надежда е да се разкарам от шибания си град и да отида да уча в Англия. Може и да е наивно, но поне искам да съм далеч от всички гадни спомени.
Кво да ги виня... те и двамата са много зле. Него даже го мразех по едно време затова, че е толкова слаб и не може да пребори зависимостта си. Нея пък я винях затова, че си има любовник, че не подкрепя баща ми.. После пък аз се чувствах виновна, че не мога да му помогна.. Сега се правя на непукист. Ха живота ми прилича на сапунен сериал.