Ми и аз съм от тези.
Родителите ми са разведени от около 6 години и точно най-трудните ми години станаха още по-трудни.гадни бяха първите две години.стана така,че просто един ден ми казал на майка ми,че иска развод.с чисто сърце мога да кажа,че бяхме страхотно семейство,много хора ни завиждаха,караха се мн рядко и то за 2 3 минути и после им беше минало.нямаше скандали,нямаше алкохол или липса на любов,нямаше побой.общо взето за мен а и до някаква степен и за майка ми беше като гръм от ясно небе.оказа се,че баща ми е имал любовница,която и аз и майка ми познавахме.той до последно отрича,че е имал връзка с нея преди развода,носе съмнявам в това.после,започнаха ходения по съдилища и аз като свидетел и разни глупости и както мама казва на приятелките си "направо окипазихме детето,дето с толкова любов сме го създали".имаше много дни а и един период от месеци в които не бях виждала баща си,но това беше поради причината,че се прибирах много разтроена и все плачех,защото той много ми липсваше.но с времето всичко утихна и сега се виждаме доста често,през ден два,вече съм голяма и мога сама да реша кога да излизам с него,не само когато съдът е казал.сега единственият проблем,е че майка ми не може да превъзмогне тези 15 години и си мисли,че обичам него повече.гадно е,защо спомените са единственото нещо от което се страхувам.сега едничката ми мечта е да прекарам един ден с тях двамата заедно,но това е невъзможно,те не могат да се гледат.наближава балът ми и аз искам и двамата да присъстват,но баща ми ще иска с неговата да дойде,а аз не я харесвам,а и всъщност и двамата няма да се съгласат.сега много се натъжих е това е долу горе,ако има въпроси,знаеш