Здравейте всички,

С риск да се покажа като пълен глупак за нещо почти елементарно, имам нужда от съвет.

Имам приятелка, която много обичам. Проблемът е възрастта ни. Тя е на 20, а аз - на 17. Живеем в малък град, всичко се знае и ние трябва непрекъснато да се крием, за да не разберат приятелките й, от които тя много се влияе. На мен не ми пука, наистина я обичам Вярвам, че и тя мен. Но начина по който разсъждава за това не е никак хубав. Повтарях й да не се връзва, както аз не бих се вързал, но просто почва да ми писва когато се осамотим да слушам само "А на еди-коя-си гаджето е на 22...", "А на еди-коя-си гаджето тази година взима диплома за висше"... Моята приятелка просто я е срам, че ходи с по-малък А иначе съм свестен, нищо ми няма, единствения проблем е свързан с годините. И си мисля, че щом сега се притеснява, имаме ли изобщо бъдеще? Не издържам на напрежението. Как е възможно хората да се влияят толкова от мнението на другите? Все едно очаква, ако те разберат за нас, да я питат "Какъв е тоя 17 годишен пикльо?"

Моля ви, дайте ми съвет, какво да правя? Как да я убедя, че не трябва да й пука, като то явно това у нея си е генетично заложено?... И как да действам изобщо?