Цитирай Първоначално написано от {{AliSiA RocKs My SoCKs}}
Здравейте! От много време чета какво пишете в този форум, но за пръв път се осмелявам да пиша!

За съжаления поводът, по който ви пиша не е особено приятен.

Преди година и половина се запознах с любовта на живота си. Или поне така си мислех. Запозна ни най-добрата ми приятелка. В деня, в който се запонахме, въпросната ми приятелка беше напушена, така че аз и К.(пича) бяхме на практика сами. Опознахме се мноооого добре (ю ноу уот ай мийн ). След няколко дни (още не се бяхме нито чули, нито нищо) аз реших да питам Ф. (приятелката) за нещо там - скайп, телефонче, ала-бала - но тя ме погледна много лошо. Няколко дни не си казахме нищо. Накрая отидох и я попитах "кво аджаба става тука?!" и се оказа, че Ф. и К. са били бивши гаджета и като са се срещнали отново са се влюбили! Аз не можех да го понеса. Не знаех какво да права. Бях изпаднала в много дълбока дупка, от която не можех да изляза. Той беше всичко за мен. След като разбрах че любовта на живота ми и най-добрата ми фр ходят аз станах анорексичка, булимичка, алкохоличка, наркоманка (е, верно, бях само на трева и амфетки де) и дори няколко пъти правих опит за самоубийство. Бях съсипана. Нямах нищо.
Не ми стигаше всичко, но и малко след това родителите ми загинаха в катастрофа. По-точно баща ми загина, майка ми е в болница, но лекарите казват че няма да се оправи НИКОГА. А да - оказа се че е била бременна. Казаха че бебето можело да се доноси от някой друг, иначе щяло и то да умре. Аз много исках да го донося. Все пак явно то беше единственото което имах. Дълго време обикалях по разни дела и тн и накрая ми разрешиха.
Уви, тъй като не бях много здрава физически бебето се роди уродливо, хилаво, без едно ухо и с 4 пръста на едната ръка. Но аз си го обичам и такова.
Когато бях в 6 месец реших да напусна училище. Беше ми втръснало от всичко и всички там. Напуснах. Избягах и от приюта в който бях (много прилича на могилино), защото се държаха лошо с мен. 3 дни обикалях улиците без да ям, пия или спя. На 4ия ден се запознах с един прекрасен мъж - О. С него сексът беше страхотен. Той беше невероятен фетишист, затова и ме обичаше толкова. И аз го обичах. След време срещнах К. който се бил разделил с Ф. Каза че не можел да спре да мисли за мен, че се опитал да се самоубие и тн. Косата му беше черна и изправена, покриваше 3/4 от лицето му. Той ми сподели че вече е би О.О Донякъде се иненадах, но по-скоро бях щастлива. Запознах го с О. Двамата много се харесаха.
Забравих да спомена че с О. живеем заедно. Той е производител на струни. Винаги много се забавляваме. О. и К. много се харесаха, затова О. покани К. да живее с нас.
След няколко седмици К. доведе някаква негова приятелка - А. Тя беше много красива, почти не се забелязваше циреят на челото й. Нито пък брадавицата на носа. Нито 10тината килца в повече. Нито липсата на десния й резец. Всички много я обикнахме. А. заживя с нас.
Един ден се появи Ф. Дойде да търси К. който бил избягал от нея. НО О. се оказа брат-баща на Ф.! Не можех да повярвам. Двамата (Ф. и О.) започнаха да се гонят из къщата, О. я млатеше със току-що направените струни, но Ф. не се плашеше, напротив - възбуждаше се о.0 Както и да е, нещата завършиха добре - с оргия на улицата. В нея се включиха и много непознати
И така вече доста време живеехме аз, О., Ф., К. и А. в нашия фетишистки Дворец. Но не след дълго на вратата се почука. Беше майка ми. Искаше си бебето (което бях родила с помощта на гаечен ключ). Аз й го показах. Тя ми каза че съм много красива...започна да ме пипа...да ме гали...да ми шепне мръсотии в ухото...накрая взе една китара и проникна в мен посредством грифа й о.0 Последваха няколко часа секс, в който участие взеха (освен мен и мама) китара, ваза, биберона на бебето, пасатор, струни, кукуруз и няколко свещи (запалени о.0). Беше едно от най-прекрасните ми преживявания.
И така сега живеем аз, мама, О., Ф., К. и А., но не е както преди. Започвам да се влюбвам в А., която от своя страна е луда по мама, а тя силно ме ревнува от О., който мисли да убие К., защото последният се опита да изнасили бебето. Искам да оправя нещата, но просто не знам как!
Моля ви, от все сърце, помогнете ми! Какво да правя?! Как да живея занапред?! Трудно е, наистина...моля, помогнете!
Някъде до 10тия ред историята изглеждаше реална.Много преувеличаваш на моменти иначе горе-долу добре си го измислила!!! Поне ме разсмя малко!!!