Смятам да попиша доста, Мастър.

В началото, когато бях още неосъзната, за мен БДСМ беше просто игра между партньорите - дом и съб, разменяне на роли, връзване, нямаше болка, нямаше хард изпълнения. Бях ванила, което е напълно нормално, защото тогава тепърва навлизах в този.. абе, за мен буквално си беше един нов свят! Първоначално се мислех за откачалка и това щеше да продължи, ако не беше един страхотен мой приятел, който много ми помогна и ме научи на всичко. Беше търпелив и ми обясняваше всяко нещо. Благодаря, писо!

За мен най-важното е да знам, че съм негова, че ме притежава, трябва да може да ме подчини и пречупи, защото съм труден характер. Усещането, което изпитвам спрямо моя Мастър, бих определила с една дума - страхопочитание. Освен заповедите (които бих изпълнявала безпрекусловно) и наказанията (в случай, че сгреша все пак), грижите също са важни - нали съм Неговото коте. Това още повече набляга на факта, че аз завися от моя Мастър.

Неведнъж съм казвала, че всичко е между ушите, а не между краката. Тоест трябва да сложиш оковите в главата своя съб/слейв, да дърпаш конците, както ти харесва, и след това всичко е сравнително лесно нататък. В момента и един поглед или леко стисване за вратлето са достатъчни, за да ме подчини.

Колкото до болката, нараняването, връзването, душенето - това ми харесва вече. Освен психическото подчиняване, имам нужда и от това. Но тук вече не мисля да влизам в подробности, защото в аудиторията има и деца. Ако модератор позволи, ще обясня.

И, по дяволите, искам нашийник!