Такааамм.. много сте го обърнали на дискусия за болката, пийпъл.. Окей, да говорим за БДСМ и болката тогава.. За мен ли4но БДСМ не е само бой и унижение. Не знам какво си мислите - 4е като ми харесват тези неща, аз ходя по улицата и си ги прося? 4е ще търпя да ме хванат и да ме пребият, или ще ми хареса някой да се държи с мен като с ку4ка? 4е като съм съб нямам никакво себеуважение? Няма такова нещо.. Никога не бих допуснала да се оставя в ръцете на 4овек, когото не го е грижа за мен и за когото съм парцал (в гадния смисъл на думата). Или ако го виждам, 4е го прави само, за да си погали само4увствието и да се по4увства пове4е мъж. Има разлика. И да практикувате БДСМ, не озна4ава, 4е задължително не трябва да имате 4увства един към друг. Напротив, за мен то е много по-ли4но и интимно от обикновения секс и не бих го правила с някой слу4аен. Изисква много пове4е отдаване и отговорност, именно защото вси4ко е доброволно и става по желание и на двамата партньори и трябва да сте изклю4ително внимателни кое и докога е допустимо и кога трябва да спрете. Ина4е си е 4иста проба гавра и ма4кане (физи4еско и психи4еско) на 4овека, с когото сте. Което е наистина ужасно. В такъв тип отношения аз не бих приела нито за секунда да престанат да ме уважават като ли4ност, само защото искам да бъда под4инявана и наранявана, нито да се подиграват с това, което съм.
А за болката.. Нормално е, 4овешко е първата ти реакция да бъде да се защитиш, да я избегнеш.. Инстинкт за самосъхранение го наре4ете. Но аз ли4но за себе си знам, 4е на някакво ниво съм 'повредена', тоест това, което за пове4ето хора би било неприятно или дори ужасяващо, на мен ми доставя удоволствие.
БДСМ.. ами вси4ко е в главата Не опира до това някой да те пребие като животно, опира до това, да имаш достатъ4но доверие на 4овека, 4е да му позволиш да ти при4инява такива на пръв поглед отвратителни неща, като това не ви прави съответно гнусно садисти4но копеле и извратена ку4ка. Опира до това да се оставиш в ръцете му и да му позволиш да те преведе през първосигналното ти желание да се съпротивляваш, до момента, в който страхът из4езва и болката или унижението се превръщат в 4исто удоволствие. И дори и тялото ти да казва ‘спри го, това е ужасно’ или ‘как, по дяволите, се оставяш да те карат да правиш такива работи’, нещо някъде в съзнанието ти да крещи ‘да, ужасно е, но ми харесва и то4но от това имам нужда’. Ли4но за мен е изклю4ително важно да го признаеш пред себе си – това желание да си притежаван, да те боли, да ти заповядват... да си го признаеш и да се приемеш такъв, какъвто си, за да можеш наистина да си позволиш да го изживееш пълноценно. И накрая да се 4увстваш като прероден. Сериозно, вси4ко да те боли, да трепериш, да си изцеден, но да се 4увстваш... правилно.. Да, правилно е най-то4но