Ох, rame, за мен фактът, че ме притежава, ми дава сигурност и спокойствие. Нашийникът около врата ми ме кара да се чувствам щастлива. Това е признание, това е акт на нежност и любов, кое му е странното? Нещата просто се чувстват, не се обясняват. А ударите, грубостта, заповедите - това ме възбужда и разнообразява сексуалния ми живот. И както за вас въпросният груб секс е непонятен, така е за мен обикновеният нежен секс.

И какви са тия психоанализи, по дяволите?! Вбесявате ме, сериозно говоря...

И ако толкова се интересувате от това как аз възприемам нещата, изровете темата за Горещия стол, на който бях седмица, там съм казала поне няколко пъти, че съм противоречив човек.

Кремче, знаеш ли колко съм плакала пред.. един партньор (не знам как да го нарека този човек.. не е бивш, но не е и.. както и да е)? Колко ме е прегръщал и успокоявал, колко съм се оплаквала и споделяла. И бум! Нищо... всичко си остава същото. Не ми минава, не се чувствам по-добре. Напротив - ставам още по-неспокойна, притеснена, нервна и т.н.

А колко по-добре бих се почувствала след едно наказание Той да ме погледне благосклонно, да ми каже "хайде, ела при мен, коте", да ми постави нашийника (в случай, че не е на врата ми), да ме тупне лекичко по дупето и да ме гушне и да ми прошепне в ухото, че съм Неговото Коте. Това ме прави щастлива - да ме притежават. Точка.

В заключение ще добавя само едно нещо - престанете да ровичкате в главата ми, защото някои мисли и една част от живота ми не желая да стават достояние на форума, а ме провокирате да говоря за това, тъй като няма друг начин да се аргументирам.

Казах - ако на някого му е толкова зор да знае, да ми пише лс, ако не, просто спрете.

Повече няма какво да пиша по темата.. даже това е твърде много и твърде лично.