.
Отговор в тема
Резултати от 1 до 2 от общо 2
  1. #1

    Есе на тема "Моето лято"

    Бих искал да напиша есе на тази тема,но като се пробвам и все става нещо несмислено
    Ако някой може да намери нещо...дори и да е с няква случка би било супер

  2. #2
    Виж това:

    Интересна случка през моето лято

    Един от най-хубавите сезони е лятото - време за игри и приключения. След десетдневна почивка на красивото ни Южно черноморие, предстоеше ми приключение - да видя Мадарския конник. Познавах го само от учебниците и не вярвах, че на живо изглежда много по-величествен.
    Пътят към село Мадара, където се намираше историческата забележителност, минаваше през един естествен тунел от широколистни и иглолистни дървета. Слънцето едва показваше своите лъчи под листата. Когато пристигнахме в Мадара, първото, което ми направи впечатление, бе спокойната атмосфера на това селце. Малките къщички бяха сгушени под огромните скали, които като крепостна стена ги обграждаха и сякаш ги прегръщаха. След като се запознахме с нашите домагини, ние се отправихме към Мадарския конник. Там, по пътя към него, имаше огромна опашка от чуждестранни туристи. Докато си чакахме реда, аз забелязах, че около Мадарския коник има много пещери. Тъмните им "очи", изрязани в скалите, се забелязваха отдалеч. След половин час чакане ние се отправихме към пещерите, като археолози, изгарящи от желание да научат колкото се може повече. Като влязох в едно от пещерите, аз се вживях в ролята на пътвобитен човек. След като разгледахме всички пещери, съзряхме едно мостче, още от времето на античността. Отдолу реката весело шуртеше и сякаш ни говореше. Най-накрая се отправихме към Мадарския конник. Пътят дотам минаваше през красива поляна, заобиколена от иглолистни дървета. Почувствах се като древен воин, готов за победа на бойното поле. Сякаш около мене имаше много други бойци, а отсреща се задаваше врагът. В едната ръка държах меч, а в другата - щит. И дотолкова се бях унесъл, че не усетих кога пристигнахме до стълбите, водещи към Мадарския конник. След петминутно изчакване, най-после го видях.Изваян сякаш от природата, напомняше за исторически битки.
    На другия ден с тъга напуснах това място. А ми се искаше да остана, за да помечтая още.
    Радвай се на този миг. Този миг е твоят живот.

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си