Едно истинско нещо, което видях днес

[POKEMONFOREVER]

Има хора който правят такива клипчета,това означава че има надежда хората да станат по-добри .

[SeXyL[!]Nk@]

Клипчето, наистина е много трогателно и мило.
Според мен, трябва бъдещите стопани на едно куче да се замислят дали могат да отделят необходимите грижи.Да не го приемат, като една пухкава жива играчка, а преди всичко като живо същество, изискващо много внимание и обич!

И аз съм на това мнение.

[SeXyL[!]Nk@]

Аз имах куче,лятото почина,лека му пръст,12 години живях с това куче,и като умря се скъсах да рева.Сега имам коте, гледала съм и зайче,и други котета, и зимата малко кученце но го подарихме.
Искам пак немска овчарка, но незнам ще видиме,защото неискам пак да преживея раздялата с най-добрия ми приятел и то завинаги,просто няма да мога още веднъж. Защото лично на мен ще ми е по гадно като ми умре кучето,макар,че и с котката съм свикнала,но не е същото,поне за мен.Защото аз кучето ми го обичах повече дори и от най- добрата ми приятелка.За мен точно кучето ми беше най-добрият приятел.А още една такава загуба.....просто няма да я преживея.

[^dishdogz^]

Здравейте,
Не знам откъде да започна и как да разкажа жестокостта на пловдивчани в приюта за бездомни кучета. Ровя се в нета и търся помощ, за жалост не съм добра в тази област и не знам към кого да се обърна, моля помогнете ми поне със съвет. Аз съм от Варна, но сестра ми се омъжи в Пловдив и там където работи вече повече от 3 години, си хранят уличнo добро и умно кученце. За жалост, както изглежда, вече е убито и то по най-жесток начин.Тук не става въпрос за едно куче, а за всички уловени в Пловдив. Сестра ми е отишла да го потърси в изолатора и там естествено и казали по описание, че е имало такова куче, но вече е приспано. Не щеш ли сестра ми решава на другия ден много рано да отиде и да провери отново. В момена се отваря вратата, за да влезе бусът с новите нещастни животинки, при което не ги забелязват, че са влезли и чужди хора в сградата. Сестра ми се отправя в 7 00 часа към ветеринаря, за да му покаже снимката на кученцето, а зет ми полюбопитствал и се запътил към клетките. Тук започва и ужасът. Чул ужасно скимтене и шум, тръгнал да се приближава и си приготвил джиесема за снимки. Видял със собствените си очи как няколко кучета в клетка агонизират, пребити от двама мъже.

В първия момент нищо не разбрал, но после вкарват други пет кучета и се започнало - с дълъг метален прът и чук ги удряли по главата, което имало късмет, умирало веднага, а което не - го довършвали с ритници и други удари. Хората се забавлявали, а зет ми, готов да снима, се вкочанил и издал присъствието си. Това е историята и е безкрайно жестока. Искаме да събираме пари за децата в Могилино, а сме толкова жестоки хора. Щом не обичаш земята и животните, как бихме обичали и човека като такъв. МОЛЯ ВИ ПОМОГНЕТЕ, НАПРАВЕТЕ НЕЩО СРЕЩУ ТОЗИ ПРИЮТ В ПЛОВДИВ. Разбрах от сестра ми, че той е напълно незаконен, нямат добри работници и въобще в интернет има много доказателства за това как действат, но досега нищо, изглежда, не е направено, само хората си пишат и толкова.
Автор Радостина Ангелова, Варна

[Mynichka_]

аз пък нейздържах и се разплаках и си гушнах хубавото кученце и то поча да ми ближе очичките.Веднага разбра.Обичайте животните си така както искате и те да ви обичат

[EJI4eTy]

аз пък съм си гледала бездомни котенца ... 4 бях прибрала от улицата (но те избягаха) и сега си имам едно такова (е не точно от улицата но може да се каже , защото хем не е породисто и майка му е взета от улицата) и със майка ми съм ги прибирала тези котенца ...

[TheNewReligion]

Ох , ужас ! Защо сме толкова жестоки ? Не искам да говоря да си помислям направо ...
Един есенен ден и бившата ми най-добра приятелка пресдвахме едно момче . Минахме по заобиколен път за да не ни усети и не щеш ли пред нас видяхме едно сиво котенце . Пухвичко и чистичко . Взехме го с нас и цял ден го гледахме и му се радвахме . Дойде време да се прибираме и аз се разплаках , защото не искам да оставям котенцето самичко . Заваля и аз се прибрах заедно с котето вкъщи . Плаках много и баба ми каза , че всичко ще е добре . Беше ме страх ,ч е мама и тате ще изгонят котето навън , защото всеки момент щяха да се приберат . Дойдоха си и аз ги посрещнах на вратата с котето и плачех . Те много му се зарадваха и ми казаха , че тази нощ може да пренощува у дома и ако се държи добре може и да остане . Вечеряхме ,както и котенцето . Дойде време за сън и постлахме на мацата в една кутия мекичко одеалце в хола . Оставихме го самичко , но то се страхуваше . Мама ми каза да го взема в стаята . На следващата сутрин станах и котето се беше събудило , но си лежеше кротичко . Така и до днес си имам сладка коте . Оказа се породисто - руска синя . Много умно и възпитано е . Казва се Хели и вече 5-а година живее с нас ! Много си я обичам и си я гушнах като прочетох тея ужаси !

[zvezdichkaaa]

Клипчето е много хуваво,за съжаление на мен не ми върви с животните.Веднъж бяхме взели 2 котета и те ми изядоха няколко животинки т.е. само едното ги ядеше и тогава ги намразих,спрях да се грижа за едното и не ме засягаше с нищо и накрая то избяга.Знам,че съм постъпила ужасно,но бях малка и това което ми беше изяло едни декоративни пиленца,за който се грижех сумати време и до ден днешен ме гризе съвеста за това коте.Иначе имах едно куче Софи се казваше.Как го обичах това куче неможете да си представите много си го харесвах понякога тичахме заедно,развеждах го и т.н.За съжаление умря,как съм ревала тогава само аз си знам.Сега си имам котарак и много го обичам Аки се казва много е диво това коте ,ама в това му е чара хаха.