Ами.. какво да ти кажа.. ти на практика описа моя случай. Но не тръгвай да се радваш.. няма да ти кажа кой знае колко положителни неща.. аз съм малко по голям от теб и.. за жалост не мога да се похваля с кой знае какъв напредък. За сметка на това теоретичната част на въпроса бележи стремителен растеж... Ако си в същото положение като мен мога да ти дам няколко съвета.. които не гарантирам че са правилни но ми изглеждат логични:
1. Не разчитай на помощ по този въпрос от родителите ти. Явно това се е получило понеже не са ти показвали истинска обич. Но и не ги обвинявай за това. Най вероятно те са имали същия проблем когато са били на твойта възраст(това от една страна е капка оптимизъм понеже е доказателство че "болестта" е лечима.. макар и не напълно)
2. Предполагам знаеш кога правиш нещата както трябва и кога не. В моя случай почти винаги преди да направя нещо тъпо знам че ще излезне тъпо, но ... притеснението ми блокира всички мисловни процеси (знаейки за предстоящия провал) и.. той се случва.
3. 3 бири > притеснение (доказано действа.. в смисъл че мозъка не блокира в споменатите по горе ситуации)
4. В момента опитвам тактиката да държа колкото се може повече момичета около мен и .. това явно действа. Започни със скайп.. там нещата стават по лесно.. след това когато придобиеш достатъчно увереност започни комбинация "скайп+real talk" (аз съм на тази фаза). Следващата както вероятно се досещащ е предимно real talk.
Имам още няколко теории но .. те не са достатъчно добре доказани затова няма да ги споделям.