Абе, за какво ти е да се променяш? От цялото ти есе, което прочетох, останах с впечатлението, че с теб едно момиче ( от по-нормалните ) би водило много приятни разговори. Вместо да акцентираш върху отрицателните си качества, наблегни на положителните. Зарежи недостатъците, всеки ги има. Не казвам да бягаш от тях, а да мислиш за положителните качества. Мисля, че се чувстваш много самотен. Разбирам те, защото колкото и да е смешно и аз по едно време се чувствах сама като теб. Готина, умна, хубава, но сама. Именно затова бях сама. Защото не бях "удобна". И ти не си. Смисъл не си като другите. Различен си и мислиш, че в теб е проблема. Аз не мисля така. На мен ми хареса начина ти на изказване. Не си некъъв детт говории ейй тъйй, майна, копеуе... Разбираш ме. Ако пък имаш проблеми с външния вид, помни, че е много хубаво да се поддържаш: да спортуваш, да се къпеш редовно, да ухаеш на парфюм ( не знам защо, но доста момчета не ползват често, а пък е много приятно да те гушнат или да се доближат и да ухаят на чистичко и привлекателно ), да си винаги спретнат.
Горе главата и НИКОГА не се самосъжалявай и помни, че страхът е най-трудният враг на човека. Имаше една приказка: " Ако опиташ, може и да се разочароваш, но ако не опиташ си обречен "
Успех!