Според мен тя явно иска нещо тип студена аналитичност срещу тотална емоционалност. Мисля че ще е най-стандартно първо да отделиш малко писане за това колко е полезна студената аналитичност и колко е ефективна, но и лишена от човещина и живот. После нещо за това как чуствителната страна на хората е това, което ги прави истински живи и има дава смисъл в живота и красота, но пък не може да се водиш само по нея щото няма да постигнеш кой знае какво в живота си и ще стигнеш до хедонизъм. След това за тапа завършваш с това че двете крайности се комплеметират една друга и трябва да има баланс между двете, за да можеш да живееш хем ефективно, хем приятно, а може и даже синергия да има - един вид меката страна да ти дава мотивация да постигаш повече със студеният интелект, а пък твърдата аналитичност дава сладост и красота на поетичната и мека страна (един вид че е хубаво да си почиваш на общ принцип, но е още по-сладко да си почиваш след уморителна и продуктивна работа). Нещо за това как е някакъв вечен дуализъм който може да намери израз и в полярни, но симбиотично свързани крайности тип мъж и жена, живот и смърт, добър и лош бог в митологиите, ден и нощ, зима и пролет, ин и ян и тн и тн и тн