Бъдеще

[ScionOfStorm]

Бъдеще

Завесите открехнаха се пред тях, онези
Що бяха вече забравили.
Всеки със стъпка уверена в тях навлезе
Всичко нейде изоставили.

Механизирана реалност открива се
Пред изтлялите, безжизнени очи.
Плътта отлива се от техните ръце
Вместо кръв – смазка във вените тече.

Щипци и куки въздуха бясно помитат
Срещу врагове, срещу роднини.
Срещу приятели, срещу любими.
Неуверено мозъчните функции залитат.

„Избрахме този път, за нас сега свещен
На жестокост, на лудост тотална и безумие.
Нямаме против да сме в механичен плен
Приемаме с радост парализа и скудоумие.”

И маслото, смазката във въздуха хвърчи.
На техните близки, на техни братя и сестри.
Мозъчните нерви бавно, сигурно се кристализират.
Дейностите човешки завинаги се стерилизират.

Няма връщане назад, от тази оргия безумна
На ярост и на жестокости нечовешки.
Що за хора, що за нация тъй сляпа и слабоумна
Ще допусне и приеме такива зли грешки?

Реторичен въпрос
С отговор тъй прост...

[DisciplineAndOrder]

чудесно е,Саше.

аз ти казах-пишеш страхотно