[/b] Такам...ще започна от само0то начало!..През ноември(мисля,че тогава беше..)се преместих в др.даскало,което е в моя квартал..а пък аз живея в Варна в кв.Виница..в това даскало майка ми е даскалка по музика.И там всъшност се запознах момчето,което обичам истински.Не съм обичала толкова много едно момче,но него да.И така..Аз като дойдох не го харесвах и дори не го поглеждах..Един път в скайп той ме намери и ми писа.Аз тогава разбрах кой е всъшност.Още при първото ни писане,той ми призна,че ме харесва,че съм му симпатична,че съм единственото готино момиче от даскалото.Мен ми стана мн яко..После той ми предложи,но аз нз какво да кажа..бях мн объркана,защото ми бяха предложили и още 2 момчета...казах му,че ще си помисля,защото не исках да го одрежа просто ей така.(това всъшност се случи през зиманата ваканция)
..На следващият ден той ми каза,че заминава на почивка..аз направо се разплаках..чуствах,че се влюбвам в него.Той ми каза,че ще си пишем СМС-и.Аз също заминах за Шумен.Писахме си,той постоянно ми повтаряше,че ме обича,че иска да ходим,че иска да дойде 7-ми,за да ме види.Аз бях мн трогната и тогава разбрах,че го обичам..но може би нямах смелост да му го кажа.
Като мина ваканция в даскало ний постоянно се зарибявахме.И все пак накрая тръгнахме.В началото и двамата ни беше срам.Почти не си говорехме и си писахме само СМС-и.Скъсахме,защото нямаше смисъл.След около седмица мисля,че отново тръгнахме,но този път скъсахме,защото някой го беше излъгал,че не искам да ходим.Аз мн се ядосах.После като тръгнахме отново,пак скъсахме,заради думите на др.Всички се опитваха да ни разделят и за пореден път успяха,защото той им вярваше.Този път се опитваха да ме уредят с едно момче(това беше още,като ходихме),но аз ест. отказах.И това НЕ,което бях казала,те го приеха за ДА.Накрая той осъзна,че е сгрешил и ме помоли за прошка и ми обеща ,че повече няма да им вярва.То наистина си беше така.Той не им вярваше и до днес е така.
Така...пак тръгнахме,но и отново скъсахме,защото той каза,че няма смисъл да ходим.Каза че трябва да се разделим завинаги...сърцето ми се разби.На следващият ден разбрах,че е тръгнал с курвата на даскалото.Тогава разбрах "колко мн ме обича"..бях като попарена.Видях ги да се прегръщат...направо..Аз си тръгнах от даскало и вечерта към 6 часа ми пише СМС да дойда в даскалото и аз викам добре.Отидох и си поговорихме(той междудругото живее далеч от даскалото-към морето).Каза ми,че е тръгнал насила с това момиче.Че неговият наи-добър приятел ги е уредил зад гърба му,без той да знае.Каза ми,че ме обича и че за него няма как да има друга,но ако скъсал с нея,щял да изгуби най-добрият си приятел.Обеща ми,че при най-малката възможност щял да скъса с нея и да тръгнем.Аз бях отново щастлива..е все пак скъса с нея и тръгнахме..обещахме си,че ще си ходим нормално...но уви..май нещо ни беше хванал срама..или по-точно мен ме хвана срама..все пак в ново даскало..нз!Той за пореден път ме одряза..но след няколко дена отново ми предложи...всъшност преди 1-2 семици.


Сега е по-различно ходим си нормално..прегръщаме се,изчезна този срам от мене..взех си поука..но проблема,е че все още не сме се целунали..говоря от самото начало.Той си мисли,че ме е срам,но жече не е така.Мисли си,че аз не искам,но не е така.И все не може да ме целуне.Сега това е единственият проблем.


Мен ме е и страх и ми е притеснено,не защото не съм се целувала никога,ами просто не съм се целувала скоро.Страх ме е,че няма да се получи...излагация(нещо от тоя род). Може би,защото той е опитен.Една моя приятелка постоянно се чуди как да ни подтикне да се целунем.

Той му е притеснено,защото майка ми е учителка,все пак му преподава,както и на мене.Аз на майка ми всичко и казвам..тя мн се радва,че ходим..тя го харесва за мое гадже. :P

Сигурно...ви омръзнах с мойта история..с това късане и тръгване... ами надявам се,че поне някой ми е прочел историйката и ще ми даде някакав съвет.Дайте ми съвет за тази прослувута целувка.PLS Искам този момент да дойде..но аз не мога да направя първата крачка...МОЛЯ ВИ ПИШЕТЕ..помогнете ми да не се притеснявам..