Айде да видим сега,защото моето момиче знае голяма част от моя живот,аз съм и разказвал за да не научи от други,а тя ме лъже и се страхува да ми признае.Няма куража да ми каже,че е сгрешила ,да ми каже,че ме обича а пита тъпите си приятелки какво да прави с мен,после циври пред мои познати,че много ме цени.
Защо винаги мъжа трябва да оправя и да прави всичко,а вие все да се съмнявате и да сте недоволни.
Много ми коства да и кажа да се върне при мен,обичам я,обаче се чувствам предаден,предаде добрината ми,чувствата ми и по начина по който мразя.Да ми беше казала истината,а не да ме лъже.
Мина вече 1 седмица и още не сме се сдобрили,правим си намеци,но тя мълчи,какво си мисли,че прави???Когато един достоен човек сгреши,той признава грешката си,а не се прави на ударен.Вярно,че няма перфектни хора,но защо моето момиче се държи по този шибан к*рвенски начин.Тази която знае колко готин човек съм,тази с която съм бил романтичен и всичко давам за нея и тази която знае що за човек съм за другите.
И сега какво излиза,че съм супер прецакан,че съм бил искрен,че съм се влюбил в нея и сигурно всичките и приятелки знаят колко мил съм и тя си вдига акциите.Но и прощавам,не го е направила нарочно,дори се разплака още което ми каза,че късаме.
Обаче сега аз съм наранен,никога няма да забравя тая случка и вече се колебая дали да се сдобря с нея.Не е редно всичко да свърши така обаче.Според вас редно ли е аз да направя "крачката"?
Оценявам шанса си на 90% да се върне при мен,но в тези 10% е шанса за 1 седмица да ме е забравила(май не е така,защото си говорим често),може да послуша тъпите си приятелки да се държи гадно с мен и да види дали ще тичам след нея или да направи някоя друга женска простотия.Какво да правя бе хора?
Кво ви става момичета?Защо търсите принца на бял кон,а после се е*авате с него.Този който ви сваля звезди рано или късно ще спре,защото да се свалят звезди на мен лично ми коства чувства и емоция,а сърцето ми е почти каменно...