Катастрофите и последиците след това...

[MartiSSima]

Така май дойде и моя ред и аз да се "оплача" един вид.Може би темата ми не е за тук но мисля че спорния автомобилизъм и като цяло ралитата са интересни спортове за това пиша тук.
Като цяло съм човек който обича високите скорости и адреналина но 6 месеца по късно ги ненавиждам...меко казано МРАЗЯ ги!
Преди 6 месеца на 26.10.2007г. претарпях катастрофа,не мога да ви опиша какъв ужас и какъв шок преживях.Косата ми взе да пада, в последствие се наложи да пия и хапчета против епилептични припадъци.Колата не приличаше на нищо и благодарение на колана и шофьора съм жива.Автомобила беше по таван а хората които са се били събрали да гледат "сейра" просто седяха без участни.Но не това е кофтито в ситуацията.Благодарение на бързия екип от лекари и подкрепата на близките ми сега съм жива и здрава и тук идва голямото НО, вече не мога да съм както преди.Сядам в кола и се меко казано побърквам.Всяка скорост,всяка насрещна кола и всеки следващ завой ме води до паника и по точно до истерия.Не съм спокойна.Сегашния ми приятел е човек с 8 години "стаж" зад волана но шубето ме побърква.Страх ме е дори от шофирането на собствените ми родители.
Молбата ми е просто да ми дадете някакъв съвет,мнение или някаква литература относно такива проблеми.Благодаря и моля хората които не са наясно да не пускат мнения от сорта "ами гръмни се" и т.н.Мерси!

[FOOTSOLDIER]

Просто си се оплашила и ще те държи извесно време, после постепенно ще намалява стрхът и така, също може да си лееш куршум помага

[LSGirl]

много неприятна история.стресът е голям.сега в началото ще ти е доста трудно,но с времето поне според мен ще започнеш по-спокойно да се возиш

[comics]

Пий транквиланти

[Unno]

Ами при много малко хора такива стресове отминават с времето но дори това да стане отнема твърде много време . Трябва да мислиш по позитивно.. трябва да се чувстваш благословена за това че си отцеляла, замисли се ! на всеки му е писано дори и да умреш от страх пак на на точната дата в точния час ще се случи к'вото ти " писано " ( повтарям се ) такаче отпусни се и се надсмей над случилото се . Т'ва е моето мнение .

[MartiSSima]

Така е спор няма, но имам чувството че го преживявам отново и отново.Да лях си коршум и се поуспокоиха нещата но преди това само скърцане на ламарини и крясаците в колата чувах.Сега съм спокойна но колана е неотделна част от мене ако има как ще ходя постоянно с него.
Повечето хора които не са преживели такъв шок незнаят за какво става въпрос но както по горе в едно от мненията пишеше просто съм имала огромен късмет и не ми е било писано.Мислех че за 6 месеца ще се оправят нещата и ще вляза в ритъм но не се получи.В интерес на истината и предполагам за хубаво е че си промених мнението за почти всичко заобикалящо ме.Преди мислех че такова нещо като катастрофа не може да ми се случи на мен,мислех че по някакъв начин съм застрахована но ...ето че съм грешала.И "най - тъпото" така да го нарека е че самата катастрофа стана в моя град на главна улица на 100 метра от дома...Ирония ... Просто имах нужда да споделя, доста пъти съм говорила с родителите ми и с приятелите ми за това нещо но просто не ми олеква.Сега като гледам наближава лятото и имаме планове за море с моя приятел но въпроса е как ще седна в колата като ме е страх!?

[Unno]

Отпусни се !! приеми го че ти е даден втори шанс и си помисли за това колко бързо може да се обърне всичко на 360 % . Живота е един и единствен.. живей го така както можеш и не се давай на страха защото той е просто една илюзия !! . Започни нещо което те кара да разпускаш, да забравяш за всичко около теб и постепенно пренасяй нещата навсякаде . Просто продължи живота си .

Ще ти дам пример със себе си.. когато бях на 8 ме блъсна кола 5 дена в кома и прободни рани от намачканите тенекии на колата . Признавам беше ме страх но го преодолях и сега мога да кажа спокойно че живея напълно нормално без страх !!

[TIMEX]

Така май дойде и моя ред и аз да се "оплача" един вид.Може би темата ми не е за тук но мисля че спорния автомобилизъм и като цяло ралитата са интересни спортове за това пиша тук.
Като цяло съм човек който обича високите скорости и адреналина но 6 месеца по късно ги ненавиждам...меко казано МРАЗЯ ги!
Преди 6 месеца на 26.10.2007г. претарпях катастрофа,не мога да ви опиша какъв ужас и какъв шок преживях.Косата ми взе да пада, в последствие се наложи да пия и хапчета против епилептични припадъци.Колата не приличаше на нищо и благодарение на колана и шофьора съм жива.Автомобила беше по таван а хората които са се били събрали да гледат "сейра" просто седяха без участни.Но не това е кофтито в ситуацията.Благодарение на бързия екип от лекари и подкрепата на близките ми сега съм жива и здрава и тук идва голямото НО, вече не мога да съм както преди.Сядам в кола и се меко казано побърквам.Всяка скорост,всяка насрещна кола и всеки следващ завой ме води до паника и по точно до истерия.Не съм спокойна.Сегашния ми приятел е човек с 8 години "стаж" зад волана но шубето ме побърква.Страх ме е дори от шофирането на собствените ми родители.
Молбата ми е просто да ми дадете някакъв съвет,мнение или някаква литература относно такива проблеми.Благодаря и моля хората които не са наясно да не пускат мнения от сорта "ами гръмни се" и т.н.Мерси!

Маце и аз претъпрях катастрофа на 31.05.07 преобърнахме се по таван с баща ми...Добре че е добър шофиор и нямахме челен удар , но за разлика от това много як страничен и обръщане по таван иначе стреса ...След операцийте които претърпях на 5-тия ден кат излязах от болницата майка караше с 40 и и виках карай по бавно , че ме е страх.....А за страха постепенно намалява , Но няма да е както преди спокоистието....А и най-важното е че си жива ...Човек се учи от грешките си !!!! Това за мене беше голям шок и стрес от началото но сега имам направо желязна физика....

[MartiSSima]

Отпусни се !! приеми го че ти е даден втори шанс и си помисли за това колко бързо може да се обърне всичко на 360 % . Живота е един и единствен.. живей го така както можеш и не се давай на страха защото той е просто една илюзия !! . Започни нещо което те кара да разпускаш, да забравяш за всичко около теб и постепенно пренасяй нещата навсякаде . Просто продължи живота си .

Ще ти дам пример със себе си.. когато бях на 8 ме блъсна кола 5 дена в кома и прободни рани от намачканите тенекии на колата . Признавам беше ме страх но го преодолях и сега мога да кажа спокойно че живея напълно нормално без страх !!

И ти и TIMEX сте прави,аз не отричам факта че трябва да се науча, да го преживея един вид но незнам как да го направя.По принцип мога да карам но неискам да сядам зад волана.А ако може би се престраша дали това би помогнало?!