Така май дойде и моя ред и аз да се "оплача" един вид.Може би темата ми не е за тук но мисля че спорния автомобилизъм и като цяло ралитата са интересни спортове за това пиша тук.
Като цяло съм човек който обича високите скорости и адреналина но 6 месеца по късно ги ненавиждам...меко казано МРАЗЯ ги!
Преди 6 месеца на 26.10.2007г. претарпях катастрофа,не мога да ви опиша какъв ужас и какъв шок преживях.Косата ми взе да пада, в последствие се наложи да пия и хапчета против епилептични припадъци.Колата не приличаше на нищо и благодарение на колана и шофьора съм жива.Автомобила беше по таван а хората които са се били събрали да гледат "сейра" просто седяха без участни.Но не това е кофтито в ситуацията.Благодарение на бързия екип от лекари и подкрепата на близките ми сега съм жива и здрава и тук идва голямото НО, вече не мога да съм както преди.Сядам в кола и се меко казано побърквам.Всяка скорост,всяка насрещна кола и всеки следващ завой ме води до паника и по точно до истерия.Не съм спокойна.Сегашния ми приятел е човек с 8 години "стаж" зад волана но шубето ме побърква.Страх ме е дори от шофирането на собствените ми родители.
Молбата ми е просто да ми дадете някакъв съвет,мнение или някаква литература относно такива проблеми.Благодаря и моля хората които не са наясно да не пускат мнения от сорта "ами гръмни се" и т.н.Мерси!