Зимни Вечери - Хр.Смирненски

[d1mb0]

Моля помогнете ми ! Трябва ми ЛИС на Следните теми :
1.Каква е ролята на наблудателя в композицията на творбата "3имни вечери"
2.Страдание и сьпричастие в цикьла "3имни вечери"
ПЛС помогнете... Благодаря предварително
П.с трябва ми до петьк

[Coki]

Здравей, можеш да потърсиш в Тийн Учителя, използвайки търсачката на адрес - http://www.teenproblem.net/school/

Ето част от резултата:

http://www.teenproblem.net/school/s/1125.html
http://www.teenproblem.net/school/s/941.html
http://www.teenproblem.net/school/s/564.html

[d1mb0]

Аз тьрсих ест но става в1прос 4е няма то4но тези които ми трябват... Все пак мерси някои друг ако знае да пи6е плс

[sexa_na_kompleksa]

Ето по втората тема:

СТРАДАНИЕ И СЪПРИЧАСТИЕ В „ЗИМНИ ВЕЧЕРИ” ОТ ХРИСТО СМИРНЕНСКИ
Разработката е от олимпиадата по БЕЛ, 2002 г.
Цикълът „Зимни вечери” на Христо Смирненски разкрива страданието на хо¬рата в покрайнините на големия град. В те¬зи предградия властват отчаянието, мъка¬та, бедността и мизерията. Изгубени са ра¬достните емоции в живота. Стра¬данието е всеобщо.Още в началото на творбата Смирненски сравнява града с „чер¬на гробница”, цялата обгърната от сива мъгла. Художественият образ „ черна гробница” разкрива тъжната картина на бедността и мизерията, създава пространствена среда, из¬пълнена с болка. Животът не функ¬ционира в своята цялост и жизне¬на пълнота. Хората наподобяват си¬ви сенки, които изчезват в мъглата. Внушено е усещане за безпътица, символно изразено чрез образа на „сивата”„скръбна” мъгла. Тя е нав¬сякъде. Сякаш някакво проклятие тегне над покрайнините на града. Всичко е зловещо, мрачно, тъжно. Само „младата луна” все още све¬ти в черното небе като последен лъч надежда, но нейният път е „незна¬ен". Тази надежда е съвсем малка и слаба, едва забелязваща се. Но все пак съществува!
Смирненски е описал човешко¬то страдание в пет картини. Те да¬ват пълна представа за живота и човешкото страдание.
Първата картина е израз на се¬мейна тъга и нещастие. Бащата, за¬върнал се отново „ безхлебен” и „пи¬ян”, търси причината за своя неуспех. Жи¬тейските обстоятелства пораждат неговата вина. В студената зимна вечер се чуват са¬мо „пияни” хрипливи слова, които грубо гърмят в тишината с болката, събрана в тях. Страданието е толкова голямо, че майката „проридава едва”. Една картина на безкрай¬на печал е нарисувал Смирненски пред читателя.
Сякаш в отговор на плача на майката и децата се чува звънът от работата на цига¬ните ковачи. Това е втората поетична картина в творбата. Дори през нощта хората работят и стоманата съска в алени пламъци. Човек ги приема по-скоро като даденост. Съдбата им е неизменна и вина¬ги ще е скръбна. Присъствието на тези „чер¬ни ковачи” в художественото пространст¬во на зимната вечер е конкретен повод за нова тъга. Те се опитват да оцелеят в този свят на страдание и отчаяние.
Третата картина е изпълнена със символния образ на мъглата „жълтопепелява” и „зловеща”. Тя е обгърнала всичко, направила го е еднакво и сиво. Човешките съдби са еднотипни, а хората-обезличени. Сивото е цветът на апатията, еднообразие¬то. Из мъглата се мяркат някакви „незнайни силуети”. Страничният наблюдател не ус¬пява да различи точно определен човек. Са¬мо за един момент, в един кратък миг от общото пространство на сивота и безна¬деждност се отделят слепият старец и на¬товареното дете, приели съдбата си, няма¬щи сили да й се противопоставят. И те се „разтварят" бавно сред сивите сенки на мрака и „зимната” студена болка. Те зави¬наги ще останат там.
Четвъртата картина „разказва” за изгубе¬ното бъдеще. В бедна стая е поставен ковчег, а в него - девойка. Градът е взел още една жертва. Край ковчега стара жена оплаква не само младото момиче, тя ридае и за себе си. Защото това е нейното погубено бъдеще, нейните надежди. А сега всичко е безсмислено. Бъдеще не съществува. Надеждите са ограбени.
Последната картина на страданието ри¬сува съдбата на две бедни деца - братчета на Гаврош. Те, спрели за миг отдих до едва мъждукащия фенер, сякаш търсят закрила и утеха от малкото светли¬на, която той им дава. В техните очи има само страдание. За целия си кратък живот те не са видели нищо друго, освен мъка.
Темата за човешкото съпричастие в „Зимни вечери” на Христо Смирненски е въведена и лиричес¬ки изразена чрез интимното обръ¬щение: „Братя мои, бедни мои братя”, с което лирическият герой показва, че и той има същата „нерада” съдба, не е само страничен наблюдател. Тези думи сякаш ид¬ват направо от сърцето му - чисти и искрени. Те са самата истина. Въпреки огромното страдание, хо¬рата не са изгубили съчувствието си един към друг. Това е лъчът на¬дежда в техния живот. Малък, раз¬бира се, но забележим.
Темата за страданието се слива с темата за съпричастието. Те оп¬ределят тъжното настроение при очертаване картината на мизерия, глад, мъка и отчаяние. Надеждата е плаха. Това прави творбата още по-тъжна. Смирненски споделя болката на човешките души. Приобщава се към своите братя по съдба: „пленници на орис вечна, зла”. Последните четири стиха:
А бликат сне¬жинки сребристи,
прелитат, блестят кат кристал,
проронват се бели и чисти
и в локвите стават на кал,
символизират жертвите на големия град. Човешките мечти бавно „умират”. Мислите за бъде¬щето отначало са „бели и чисти”. Хората се сблъскват със страданието и мечтите сякаш „стават на кал”. Отчаянието обхваща всички, Мъглата „жълтопепелява” притис¬ка душите. Хората губят бъдещето си.
Цикълът „Зимни вечери” на Христо Смирненски лирически изповядва тъгата и съчувствието към страданието и човеш¬ката несрета на своите герои, „пленници на орис вечна, зла”.






Състрадание и съпричастие в цикъла „Зимни вечери”

Увод:

Поетичният цикъл "Зимни вечери" , считан с основание от литературната критика за поема, е въздействаща лирична творба наситена с много болка и съчувствие, страдание и зов за човешка милост.Творбата е изградена основно върху съпричасността на твореца, изразяваща онова, което преживява и съпреживява самия той. Съдбата на лирическите персонажи е пряко зависима от социалното устройство и от живота в големия град.

Теза:

В творбата ясно се открояват картините на живота в крайните градски квартали - живот сравним само с ада. Заради ниския си социален статус, хиляди хора са заставени да живеят без сигурна работа, хляб и дом. На тях градът предлага само своето жестоко и безчувствено към мъката им лице. Тяхната съдба се откроява като изречена присъда - без вина у набедените виновници, но и без право на обжалване.

Изложение:

В първата част на поемата , чрез метафората "черна гробница", лирическият "Аз" ни насочва към към присъствието на зловещата сянка на смъртта в този свят трайно белязан от скръбта. Епитетите "пуст" и "мрачен" внушават невъзможността да се забележи някаква следа от жизненост в това пространство. Всичко е замръзнало и статично. Глъхнещите сгради със своите "жълти стъклени очи", оскрежените дървета и жици, създават впечатление за призрачност, изоставеност и представата за свят, в който човека е излишен. Образът на луната също е обрисуван със знака на скръбта. Градския облик е изграден от отделни детайли безпогрешно характеризиращи мизерията, противоположна за достойното човешко съществуване. Драматизмът е бедното предградие е последица от социалната принадлежност на човека, лишен от правото на труд и възможност за оцеляване. Определението "безхлебен" е израз на печалния резултат от несполуката в живота на бащата. Безпомощен и отчаян от еднообразното ежедневие, той стига до мисълта, че живота му е "непотребен". Тази социална безпреспективност се превръща в човешка трагедия, чиито жертви са жената и децата. Основните мотиви на тази житейска драма са : жестокостта, страданието и вечната безпомощност.
"Децата пищят и се молят,
а вънка, привела глава,
сред своята скръб и неволя
жена проридава едва"
В този дом липсват уюта и топлината , а градът ги лишава от смисъл и опора в живота. По един естествен и неповторим начин лирическият "Аз" насочва поглед към вечерния здрач, пристиснал в своята тягостна прегръдка смълчаните хижи. Доминиращият образ на мъглата е въведен като знак и символ в лирическото пространство в творбата. Животът на хората в тази част на големия град задушава всички техни пориви и надежди за спасение. Мъглата присъства навсякъде.
"А на вън мъглата гъста тегне,
влачи своя плащ злокобно сив..."
Позицията на наблюдател и описващ дава възможността лирическият герой да се слее с персонажите в творбата и неговите думи да звучат като изблик на зов за човешка милост . Всепоглъщащата мъгла е еднозначна с живота на онези, които са притиснати от жестокостта на света. Към тях Смирненски се обръща с дълбоко съпричастие и непринудена човешка близост, изразени явно и открито чрез насителният израз :
"Братя мои,бедни мои братя-
пленници на орис вечна зла-
ледно тегне и души мъглата-
на живота сивата мъгла..."
Ден след ден коварният град отнема силите и надеждите на страдалците.:
"В уморения мрак
като копия златни пламтят светлини и се губят по белия сняг"
Всичко се поглъща от хаоса, скръбта и студа. Сякаш единствената възможна светлина е тази на свещите запалени край ковчега на младото момиче.Смъртта е господарка на безпомощните бедни хора обитаващи бедните хижи. Мизерията бележи със знака на смъртта хората от крайните градски квартали. Тя не е пощадила младия живот и плачът на майката е единственият протест срещу безкрайното зло. Молитвата отправена от малкото дете е обречена на провал .
"... пред мъничък иконостас
детенце дрипаво се моли..."
В последната част от творбата персонажите, които Смирненски "рисува" са бедните деца. Към тях автора се обръща с огромно съчувствие. Те са най-невинните жертви на дехуманизирания свят. Участта на двете деца "чувалчета снели от гръб", "стоят... и треперят" е като тежък упрек срещу истинските виновници за съдбата на неоправданите хора. Скръбта в очите на бедните деца е символ за незаслуженото им страдание. Мотивът за обвинението към безмилостното лице на града е изпълнено с чувство за обреченост на всички мечти, устреми и пориви въплатени в образа на снежинките.
"А бликат сребристи,
снежинки преплитат,
блестят кат кристал,
и в локвите стават на кал".

Заключение:

Поезията на Хр. Смирненски дава израз на човешката ценностна система. В цялата творба се усеща мъката и мизерията, несправедливата съдба на онеправданите страдалци. Поетът разбира нуждата от промяна и се извисява чрез своят поглед напред в бъдещето. Това е единствената причина Смирненски да се откроява от своите събратя по участ, на които той горещо и явно съчувства.




Страдание и съпричастие в цикъла „Зимни вечери” от Христо Смирненски
(Литературноинтерпретатив� �о съчинение)

Христо Смирненски е сред най-канонизираните български поети и творчеството му е определено като една естетическа величина в националната поетическа класика. Придава социална насоченост на своята поезия, прави я съвместима с проблемите на своята съвременност. Той изобличава злото, страданието и мъката в света и от позицията си на хуманист защитава правото на всеки човек да изживее щастливо живота си.
В своите стихотворения Смирненски разглежда проблемите и духовните терзания на човешката личност в търсене на своето място в света. Той показва разрива между мечтите и надеждите на отделния човек и страданието и мъката, с които се сблъсква при опознаването на света. В цикъла „Зимни вечери” той разкрива несгодите, мъките и страданието на обикновения човек. Светът за него е като една мрачна пустош, в която злото, смъртта и страданието убиват всички човешки мечти и надежди. Човекът е изгубен в света и губи надежда за своето спасение. „Зимни вечери” е най-песимистичната творба на Смирненски; за разлика от останалите му стихотворения тук няма капчица оптимизъм, който да дава надежда за един по-добър живот.
Цикълът започва с една мрачна и зловеща картина на заспалия град. Тя потиска и поражда чувство на безнадеждност; градът се е превърнал сива пустош, в която няма живот. Музикалността на стиха придава една неповторима и реална атмосфера, която поглъща читателя и го прави свидетел на тази мрачна сивота. Тази начална картина има за цел да въведе читателя в един свят на мъка и страдание, да го подготви за несгодите и нещастията, които се крият зад тази „жълтопепелява мъгла”. И ето – в мрака изниква една „къщурка позната”. С това свое конкретизиране Смирненски се стреми да покаже универсалността на страданието и мъките на тези хора, които живеят в нея. Това, което се случва в нея, може да се види във всяка една друга къща. Бедността, мизерията, нищетата съпътстват човека навсякъде. Единствената утеха за безработния баща е пиянството.
Завърнал се вкъщи – безхлебен,
пиян пак – бащата ругай:
и своя живот непотребен,
и своята мъка без край.

И болката докосва сърцето, покъртителни сцени раняват:
Децата пищят и се молят,
…жена проридава едва…

Ожесточава се, изостря се конфликтът човек-действителност, човек-човек. Скръб и болка, спотаени в очите на нерадостния тежък живот. Това са емоционалните доминанти, маркиращи съзнанието на ненужност, трагика, безизходност. Песимистичното, болезнено и трагично усещане за живота е представено в своите оптимистично-виталистични нюанси във възприемането на света „на старите цигани”. Контрастното противопоставяне на картината на игривите пламъци на гъстата мъгла ситуира усещането за живота на неоправданите и страдащите. Той – човекът, страда незаслужено, обречен е на гибел, защото из „жълтопепелавата мъгла” броди непознато, зловещо същество. Това е символно – алегоричен образ на смъртта, чийто призрак е представен в цикъла. Отправен към нея е слепият старик. Именно тя върви по стъпките му, създава усещането за трагизъм и безнадеждност. Старецът е обречен да страда в света-ад, без да познае доброто, красивото в него, без да усети положителните измерения на живота. Така Смирненски показва съдбата на обикновения човек, той е съпричастен към нея от позицията на своята дълбока хуманност.
Братя мои, бедни мои братя –
пленници на орис вечна, зла…
Тези стихове визират приобщаването на лирическият субект към тези които населяват „адовите” измерения на света, тези, които са в пространството на страдащите и чувстват болезнено контакта с действителността. За човека няма друго спасение освен преминаването му в другото пространство – в небитието. Така Смирненски показва разрива между човек и действителност, показва отражението на мъката и страданието в света върху душата на човека. Визира трагизма на една реалност, която не дава никакви надежди на отделния човек за спасение – единственият начин, по който може да се постигне това, е смъртта.

Сред стаята ковчег положен,
в ковчега – моминско лице…

Едно младо момиче е вече там. Но колко болезнено и трагично изживяват вечната раздяла с нея и близките й. Смъртта покосява изневиделица, без да избира жертвите си, но най-страшното е, че умират младите, които бъдещият живот очаква. Срещу това е насочен хуманният патос на поета, съпреживяващ болките и страданията на своите „братя”. Той протестира срещу тази реалност, която убива всякакви надежди и мечти, кара човека да загуби своята хуманна същност. За Смирненски човекът е в позицията на несправедливо онеправдания, на вечно страдащия и за него този свят е един „ад”, който не му позволява да изживее щастливо своя живот. Светът е място, където дори и децата са подложени на несправедливо страдание и мъка. Те са обречени да страдат, макар че са невинни и душевно чисти. Животът ги е впримчил, изписал е болезнени гримаси върху лицата им. Очите, пълни със скръб, са белезите, показващи страданието, което ще нарани душите, ще погуби невинността. Те с учудване не гледат белите снежинки – символ на техните мечти и надежди. Но с падането си в локвите те се превръщат в кал. Така Смирненски образно представя убиването на човешките надежди за по-добър и красив живот. Най-страшното е, че в този страшен и несправедлив свят дори и децата, които са бъдещето му, са загубили своите мечти, своите идеали. А какво е бъдещето без тях – една сива и мрачна реалност, която поглъща човека и го погубва.
Така Смирненски в този свой цикъл представя една страшна поанта – светът е място, където царят злото, мъката, страданието и смъртта,а човекът е изгубил своята душевна красота, изгубил е своите мечти, надежди и идеали. Това са философско-идейните представи на Смирненски за човека и света.

[d1mb0]

Второто ЛИС ли е ако може да ми кажете

[d1mb0]

Айде моля ви дайте и п1рвата Благодаря на тези които помогнаха и се отзоваха толкова б1рзо