[QUOTE=mumiikataa;6556779]Имам един въпрос.Операция за изграждане на влагалище?Как така?Извинявам се за тъпия въпрос,но...[

Операцията в този случай се състои в пластика,която означава следното:
Изгражда се вход/влагалище/ по операционнен път като във този вход се поставя свински черво/тъй като то отговаря най-много на човешките гени или нещо такова/ като това черво се поставя в отвора за да може да играе ролята на влагалище,само че,при такъв вид пластика шанса да останеш жив е 30/100% , а освен това,е необходимо след това да се води нормален полов живот,което означава 3-4 пъти седмично,ако ли не, това "влагалище" се свива и изсъхва и втора такава пластика не може да се прави на една и съща жена...тоест,цял живот си длъжна да се съобразяваш с това,ако ли не,оставаш "инвалид"...
Аз разбрах,че имам синдром на Рокитански когато бях на 14г.
правиха ми 2-3 операций и се оказа,че съм без матка и влагалище,тогава изпаднах в много сериозна депресия и предпочетох да умра.
Доктора който ми постави диагнозата каза на родителите ми за този вид пластика,като тогава само подготовката за операцичта струваше 3000 евро,а самата пластика се правеше само в Германия.
Тогава родителите ми имаха възможност да ми направят пластиката,но аз отказах,след като разбрах минусите и рисковете на тази пластика...лекаря категорично ми забрани да водя полов живот преди пластиката,защото в противен случай,ще получа разкъсване и ще умра...
По това време имах приятел с който имахме връзка от 2 години,но понеже бяхме малки не сме опитвали да правим секс,
след диагнозата,реших,че по-добре да умра отколкото да живея с тази диагноза и помолих приятеля ми да правим "любов",той знаеше за проблема и не се съгласи,но аз бях доста настъпателн и го склоних,като му обещах,че ако ме боли ще му кажа да спре.
И така 9 месеца изпитвах ужасни болки,но не казвах,дори не можеше да проникне,в общи линии беше пълна пародия,но все пак и двамата бяхме решили да не се отказваме,до като след тези 9-10 месеца вече нямаше проблема с болката и проникването,сега вече съм на 26г. омъжена и щастлива,водя нормален полов живот и ми е хубаво,без да са ми правили пластика.
Когато отидох с приятеля ми при лекаря който ме беше предопредил да не водя полов живот преди пластиката,той остана като "гръмнат" от факта,че съм се осмелила да рискувам живота си,но тогава подметна и този вариант като възможност за оформяне на влагалището чрез "разтягане",което са измислили шведите.
Това разтягане се състои в това,всеки ден да "сядаш" на стол с изкуствен пенис и така леко по леко влагалищетонзапочва да се разтяга и оформя,но на мен този вариант никой не ми беше казал,и когато попитах защо не ни е казал това като алтернатива,той каза,че тъй като е много болезнено и не се препоръчва за да не се отвратя от секса...
Мислите ли,че по-добрия вариант е да дадеш един куп пари и шанса да оживееш да е по-малкък от 50% е по-добрия вариант?... аз не мисля така и ме е яд,че лекарите се чудят как да ти вземат парите,,,но това е др. тема,просто исках да споделя,
защото знам какво е да си със синдром на Рокитански и какво е да търсиш отговори на които никой не може да ти даде решение.
Аз успях да намеря моте отговори и може да се каже,че сега съм много веща в тази насока защото всичко което може да се намери като информация съм го прочела и съм го научила,минала съм през всички възможни лекари в София и знам какво е възможни и какво не.
Знам,че не мога да забременея,но знам,че се оправих без пластика.

Желая на всички Ви много здраве и силен дух!!!
пс: съжалявам ако има правописни грешки,но съм много ефектирана...