Сега си ядосана и изричаш неща които не мислиш, повярвай ми. Много пъти съм мислила като теб, НО НИКОГА НЕ СЪМ СЕ ПОЖЕЛАВАЛА ТЯ ДА УМРЕ...НИКОГА!!! Това е много отвратително от твоя страна...
Не е идеалната майка, но е твоята. Преди месец някъде говорих с майка ми. Сега сме в що годе добри отношения. Просто един ден и казах че я искам приятелка не враг с който постоянно да се карам - и се получи. След малко караници на следващия ден беше различна. Може би думите ми отекваха в главата и... не знам...
Та съвета ми е да се опиташ да контактуваш с нея...
Или отиди при "перфектния си баща"
ПС: Не пиши по този начин. Убийствено е да се чете!