Цитирай Първоначално написано от Alabalaportokala
Не знам от какво естество са ти проблемите, но това е то живота. Не може да е винаги розово защото нямаше да е интересно. Представи си живота за одушевен предмет. Той ти пляска шамари, тупаници ритници и т.н. Какво е редно да направиш ? Да оставиш да продължава в същия дух самосъжалявайки се или да се стегнеш и направиш ответен удар казвайки : "Майната му. Този път ще бъде на моята" Ти си на 16-17 и се оставяш на проблемите да те свалят на земята. А какво става като пораснеш ? Играта загрубява още повече и само по силният печели(за кой ли път го казвам вече). Мисля че е време да се стегнеш и да спреш с депресиите, травмите, обмислянките и т.н. Това е липса на себеуважение. Излез малко с приятели, забавлявай се, послушай готина музика. Прави каквото щеш, но трябва да продължиш защото живота не обича слабите хора. Това си е доказано още много преди мене и тебе. Аз лично не се страхувам от проблемите и неприятностите, защото те ми каляват характера и ме правят по силен и силен. А когато се преборим за преодоляването им и ги преодолеем ставаме истински щастливи. За да усетиш щастието ще трябва да минеш през ада. Не при всички хора е така, но на тебе явно така ти е било писано. Успех...
Благодаря ти много
Определно почти всичко,което си написал е вярно.Съэнавам го.Явно просто трябва да се преборя с това.Эащото е тъпо да съэнавам какво трябва да стане,но да се оставям на депресиите.
Мерси пак.
А каэах "почти",эащото с едно нещо не съм съгласна.
Цитирай Първоначално написано от Alabalaportokala
т Не при всички хора е така, но на тебе явно така ти е било писано.
НЕ вярвам в съдбата просто