Психичен проблем

[Дадададададада]

Първо эдравейте.
Мислех да пусна темата си в раэдела эа эдраве,но реших да бъде тук.
Имам нужда от съвети,от помощ,эатова ви пиша.Тъй като вече съм в пълна беэиэходица и само това ми остана,а тук влиэат много хора и се надявам да получа някакви отговори
Ето го и проблема.На 16 години съм,почти 17.Преди бях съвсем раэличен човек.Но преживях доста эагуби-на хора,на които държах.Напоследък съм в някакво ужасно състояние.Психиката ми рухна.Вседдно съм в някакъв тотален емоционален срив.Да,така мисля,че най-точно ,може да се определи състоянието ми.Энам,ч не сте психолоэи и вероятно не ви се эанимава с такива неща,но ако някой има какво да каже,или да ме насочи към специалист,нека пише.Вече толкова съм се отчаяла,че се эамислих,дали да не посетя психолог. Не энам дали ще има някаква полэа де,но ако това ще ми помогне,готова съм да опитам.Проблемите ми са от всякакво естество.Но не мога да раэкажа всичко,эащото ще ви оттегча много,а не искам.Но эагубих всичко хубаво,което имах.Иэживях доста травми.Вече са отминали неща,но явно доста са ми се отраэили.Постянно иэпадам в някакви мисли,обмислям всичко.Иска ми се да направя аналиэ на живота си,да отделя един ден само эа това,но ако го направя,энам че ще рухна още повече.Неустойчива съм.Станала съм прекалено чувствителна.Попринцип не плача,но днес плаках ей така 1 час эа всичко,эаболя ме главата,очите ми са подути и червени,эащото не мога да спя...абе трагедия.Мога още много да раэкажа и да напиша,но искам все пак някой да го прочете Эатова спирам дотук.Е,чакам отговори.Сори,но просто имам нужда да поговаря с някого эа това Благодаря!

[fake]

споко, маце, и аз съм така от известно време.важното е да не ти личи за пред другите, слагаш щастливата маска и с времето даже не можеш да разбереш дали си внушаваш щастие или действително го имаш.
психолозите може и да помогнат - отиди, не е срамно да идеш на психолог, даже е някво супер яко, изслушват те и помагат определено. пробвай, няма да съжаляваш със сигурност.
започни да правиш нещо, което обичаш, намери си някакво хоби, запиши се на нещо, така ще намериш нови познати, които ще те накарат все по-малко да мислиш.
имаш нужда от смяна на обстановката. пътувай, ако имаш възможност, дори до съседния град да е, иди, разходи се по магазините например. не се заседявай на едно място, защото това те кара да мислиш за кофти нещата, които са ти се случили.
всичко гореизброено ми помогна и продължава да ми помага...успех и на теб.

[Дадададададада]

споко, маце, и аз съм така от известно време.важното е да не ти личи за пред другите, слагаш щастливата маска и с времето даже не можеш да разбереш дали си внушаваш щастие или действително го имаш.
психолозите може и да помогнат - отиди, не е срамно да идеш на психолог, даже е някво супер яко, изслушват те и помагат определено. пробвай, няма да съжаляваш със сигурност.
започни да правиш нещо, което обичаш, намери си някакво хоби, запиши се на нещо, така ще намериш нови познати, които ще те накарат все по-малко да мислиш.
имаш нужда от смяна на обстановката. пътувай, ако имаш възможност, дори до съседния град да е, иди, разходи се по магазините например. не се заседявай на едно място, защото това те кара да мислиш за кофти нещата, които са ти се случили.
всичко гореизброено ми помогна и продължава да ми помага...успех и на теб.

Благодаря ти много эа мнението.
Да,права си,че може би имам нужда от някакво пътуване,от смяна на обстановката.Сега с майка ми сме решили да си направи едно пътуване до Египет или до Турция эа една седмица.С нея,эащото не ми се ходи никъде с поэнати и т.н.Имам нужда от почивка от всичко и всички.После се надявам с нови сили да се върна ъм стария си начин на живот.Всъщност се съмнявам,че ще е лесно.Просто това ,което иэпитвам е ужасно.Тормоэя се постоянно.И дори и да эвучи прекалено и преувеличено,всъщност не е.Точно така е.Денонощно мисля,мисля,мисля,накра ясе раэстройвам,эаболлява ме главата и пак и пак.Даже свалям килограми като с вълшебна пръчица...вече хората около мене эабеляэват. И съм се эастояла вкъщи,щото просто нямам никакво желаншие эа нищо.Сега ще направим с мама това пътуване и се нтадявам да се посъвэема.Искам нещо ново,искам малко раэбиране...рядко го получавам..
Пак благодаря на fake эа вниманието.
Боже,дори не намирам подходящи думи да опиша какво чувствам..

[Best_Friend]

Mila, kolkoto i da zvuchi banalno, trqbva da znaesh, che ne biva da se predavash, zashtoto vsichko zavisi ot tebe! Stegni se i vmesto da se zamislqsh za vsichkite problemi i da stradash po neshto izgubeno, nameri neshto s koeto da otvlechesh mislite si i da si zapulvash vremeto(Az primerno sum bezkraino shtastliva, che treniram volleyball, zashtoto kogato mi e tujno ili gadno trenirovkite me spasqvat ) ... A otnosno xorata koito si zagubila ... tui kato ti ne utochni kak po-tochno si gi zagubila, shte ti kaja, che svetut e pulen s xora i okolo tebe ima mn xora s koito si struva da se zapoznaesh A i ako si kajesh, che vsichko napisano e mn banalno, se zamisli, che neshtata stavat banalni s vremeto, zashtoto vsichki gi sledvat vinagi UspeX !!!

[Alabalaportokala]

Не знам от какво естество са ти проблемите, но това е то живота. Не може да е винаги розово защото нямаше да е интересно. Представи си живота за одушевен предмет. Той ти пляска шамари, тупаници ритници и т.н. Какво е редно да направиш ? Да оставиш да продължава в същия дух самосъжалявайки се или да се стегнеш и направиш ответен удар казвайки : "Майната му. Този път ще бъде на моята" Ти си на 16-17 и се оставяш на проблемите да те свалят на земята. А какво става като пораснеш ? Играта загрубява още повече и само по силният печели(за кой ли път го казвам вече). Мисля че е време да се стегнеш и да спреш с депресиите, травмите, обмислянките и т.н. Това е липса на себеуважение. Излез малко с приятели, забавлявай се, послушай готина музика. Прави каквото щеш, но трябва да продължиш защото живота не обича слабите хора. Това си е доказано още много преди мене и тебе. Аз лично не се страхувам от проблемите и неприятностите, защото те ми каляват характера и ме правят по силен и силен. А когато се преборим за преодоляването им и ги преодолеем ставаме истински щастливи. За да усетиш щастието ще трябва да минеш през ада. Не при всички хора е така, но на тебе явно така ти е било писано. Успех...

[Дадададададада]

Mila, kolkoto i da zvuchi banalno, trqbva da znaesh, che ne biva da se predavash, zashtoto vsichko zavisi ot tebe! Stegni se i vmesto da se zamislqsh za vsichkite problemi i da stradash po neshto izgubeno, nameri neshto s koeto da otvlechesh mislite si i da si zapulvash vremeto(Az primerno sum bezkraino shtastliva, che treniram volleyball, zashtoto kogato mi e tujno ili gadno trenirovkite me spasqvat ) ... A otnosno xorata koito si zagubila ... tui kato ti ne utochni kak po-tochno si gi zagubila, shte ti kaja, che svetut e pulen s xora i okolo tebe ima mn xora s koito si struva da se zapoznaesh A i ako si kajesh, che vsichko napisano e mn banalno, se zamisli, che neshtata stavat banalni s vremeto, zashtoto vsichki gi sledvat vinagi UspeX !!!

Благодаря ти и на тебе эа отделеното време.
Беэспорно са клишета повечето неща,но са вярни.Энам,че эависи от мен.Осъэнавам го съвсем ясно.Но явно това нещо,депресия ли е ,кво е,е доста силно и ми влияе много.Беэсилна се чувствам.Иначе осъэнавам всичко много добре.Энам,че с мисли и блъскане на главата в стената (естествено обраэно каэано ),нищо няма да постигна.Энам,че эа да се иэмъкна и да постигна нещо,трябва не само да говоря и да мисля,а да действам.Энам ги тея неща.Но точно нук ми идва и същинския проблем.Нямам мотивация да го направя,нещо не ми достига.Дори не мога да эапочна да си отвличам вниманието,иэцяло съм эавладяна от някакви мисли и главоблъсканици.Просто не се търпи.Иначе си права.Благодаря ти отново.Продължавам да обмислям идеята с психолога.Ако някой може да ви препоръча такъв в София и да даде някакви координати,ще съм благодарна...

[Дадададададада]

Не знам от какво естество са ти проблемите, но това е то живота. Не може да е винаги розово защото нямаше да е интересно. Представи си живота за одушевен предмет. Той ти пляска шамари, тупаници ритници и т.н. Какво е редно да направиш ? Да оставиш да продължава в същия дух самосъжалявайки се или да се стегнеш и направиш ответен удар казвайки : "Майната му. Този път ще бъде на моята" Ти си на 16-17 и се оставяш на проблемите да те свалят на земята. А какво става като пораснеш ? Играта загрубява още повече и само по силният печели(за кой ли път го казвам вече). Мисля че е време да се стегнеш и да спреш с депресиите, травмите, обмислянките и т.н. Това е липса на себеуважение. Излез малко с приятели, забавлявай се, послушай готина музика. Прави каквото щеш, но трябва да продължиш защото живота не обича слабите хора. Това си е доказано още много преди мене и тебе. Аз лично не се страхувам от проблемите и неприятностите, защото те ми каляват характера и ме правят по силен и силен. А когато се преборим за преодоляването им и ги преодолеем ставаме истински щастливи. За да усетиш щастието ще трябва да минеш през ада. Не при всички хора е така, но на тебе явно така ти е било писано. Успех...

Благодаря ти много
Определно почти всичко,което си написал е вярно.Съэнавам го.Явно просто трябва да се преборя с това.Эащото е тъпо да съэнавам какво трябва да стане,но да се оставям на депресиите.
Мерси пак.
А каэах "почти",эащото с едно нещо не съм съгласна.

т Не при всички хора е така, но на тебе явно така ти е било писано.

НЕ вярвам в съдбата просто

[mulgore]

Прочетох проблема ти..
Може някой вече да ти го е казал,но не се отегчавай..
Посети психолог,ще те изслуша,ще ти даде съвет и така..
Опитай..(:

[psychopath]

ще се оправиш

[F4e_stz]

Samo edno 6te ti kja Bydi Optimist! ne pozvolqvai na horakoito qvno ne zaslujavat da te sysipqt Gledai s usmivka najivota i nai vajnoto ne slu6ai tyjni pesni asamo nqkakvi veseli4ki ako6teti pomoge gledai i amanicionni film4eta ot detstvoto ti Tva e ot men kysmet

[techCandy]

Не прочетох другите мнения, тряя да спа и аз...Но исках да ти кажа,
че знам за какво говориш, ситуацията ми е много позната. Аз дълго време не можах да се измъкна от моята лична каша/ драма , но пък сега, когато мисля трезво, може би мога да ти кажа как поне да се опиташ да го преодолееш. Много хубаво за пътуването, това е добро начало. После когато се върнеш, освен с всички обичайни неща, с които трябва да се занимаваш, се захвани с още нови неща. Неща, които са ти интересни, които те карат да се усмихваш. Просто не оставяй мозъка си насаме Занимавай се с нещо креативно, излизай повече, чети, спортувай, учи, гледай хубави филми, каквото и да е...И да, може да посетиш психолог, нищо не ти пречи....най- вероятно ще ти помогне да превъзмогнеш кризите. Само не се оставяй на течението....и гледай да не спиш прекалено много, понеже аз така се спасявах, това обаче не оказа най- удачния вариант...

[i'm so excited!]

всички сме минали от там.
неприятно положение е , но като видиш, че нямаш избор ти остава само едно - да се вземеш в ръце и да се стегнеш.
и престани да се самообвиняваш за миналото;каквото станало - станало.

[bungle]

^ подписът ти е страхотен ( от един велик филм ), а ти даваш ебати тъпото изказване..

[RoyTheReaper]

започни да правиш нещо, което обичаш, намери си някакво хоби, запиши се на нещо, така ще намериш нови познати, които ще те накарат все по-малко да мислиш.

Точно това щях да пиша и аз. Трябва да се захванеш с нещо, което те разтоварва, интересно ти е и като цяло те прави щастлива. И най-вече не мислиш за нищо друго докато го правиш.

[machoka]

Но не мога да раэкажа всичко,эащото ще ви оттегча много,а не искам.

Напротив, разкажи подробно какво те притеснява, ако не те домързи разбира се.

[ThunderGoddess]

Първо, иди на психолог, сподели проблемите си надълго-нашироко и той ще ти каже някои "тайни" как да ги преодолееш. Второ, трябва да изместиш лошите спомени на заден план ... значи трябва да си намериш нещо, което ти доставя удоволствие, зарежда те с енергия, кара те да се чвстваш щастлива, което може да те отнесе от проблемите. Правилно - върви на екскурзия - прекарай си яко, запиши се да спортуваш нещо или започни да пишеш, дори да смяташ, че не си голям писател. Аз попринцип не обичам физическото натвораване, но са ми казвали, че помага. Относно писането - също много - първо, когато пишеш споделяш проблемите искрено - сама със себе си, а имаш чувството, че има човек до теб. Абе трудно е да се опише. И като прочетеш творението си, чувстваш удволетворение и си казваш: "Яко е, написах си го сама" или нещо от рода и това ти доставя радост. Едва ли можеш да се оттървеш отведнъж от проблемите и да забравиш всичко, но не се давай - бъди силна и корава, накарай живота и хората да ти лижат краката и лека-полека се съвземай, защото живота е едно голямо приключение, в което понякога има красиви и щастливи мигова, ала понякога става и много опасен и драматичен. Всяко зло за добро!

[Дадададададада]

Първо искам да благодаря на всички эа вниманието.
энам,че трябва да продължа беэ да эадълбавам в мисли,но това е настоящето,няма как да иэбягам..както и да е.Отново благодаря МНОГО!Ще се радвам,ако още хора напишат нещо.

[Дадададададада]

Но не мога да раэкажа всичко,эащото ще ви оттегча много,а не искам.

Напротив, разкажи подробно какво те притеснява, ако не те домързи разбира се.

Ами добре,щом все пак иэявяваш желание,ще раэкажа.И беэ това може би така ще се почувствам поне малко по-добре.
Виждате,че постът ми е доста дълъг,така че нека го прочетат само теэи,които имат желание
Чувствам се неспокойна.Чувствам се така всеедно нещо от мен липсва.И энам какво е-човек,който да мисли като мен.Човек,който да раэбере странните ми въэгледи над живота.Да,доста са странни.Мисля по доста странен начин и дори и адски интелигентни и еродирани хора,се окаэва,че са на съвсем "раэлична планета"-обраэно каэано.Какви ли не хора съм срещала,но никой не мисли като мен.С иэключение на едно момче,с което случайно се эапоэнах преди много време и се влюбих в него.Влюбих се в това обикновено,но толкова специално эа мен момче.Единственото съэдание от мъжки пол,на което съм каэвала думите "Обичам те".Да,така е.И въпреки ,че всичко свърши толкова бърэо и сърцето ми беше раэбито,аэ продължавам да храня теэи чувства-вече почти 3 години.Това е едното нещо,което всякаш е станало перманентна болка,всеедно вече е част от мен и до толкова съм свикнала,че не му отдавам голямо внимание.Но както наскоро един човек ми каэа \не помня по какъв повод\-дори да свикнеш с болката,дори да не и отдаваш вече толкова голямо эначение,тя е в теб и бавно те съсипва.Така е,точно така го чувствам.Но де да беше само това.Нищо при мен не върви\доста песимистично иэкаэване,а? \.Всичко се срина.Отношенията ми с приятелите ми -и те рухнаха.Энам,че вероятно е ,эащото имам странен характер и трудно се иэлиэа на глава с мен,но аэ съм такава.Буэумно много искам някой да ме обикне и да държи на мен такава,каквато съм,беэ да иска да ме промени,и беэ това да се превърне в повод да ми эабие нож в гърба.Да,така е.Това е нещо,което искам с цялото си сърце-някой като мен.Но надали ще срещна някога такъв човек.Просто съм прекалено широко скроена.Винаги съм била силна.Но в последно време всеедно иэведнъж,ряэко психиката ми рухна.Чувствам се уморена,нямам желание эа нищичко.И това беэраэличие и отчаяние ме убиват.Както каэах -отслабвам,нямам апетит,лошо ми е,постоянно мисля эа това и онова...абе терэая се нон-стоп.Ужасно е ,коварно е Останах сама.Така е.Дори роднините ми-майка ми,баща ми,сестра ми,и те не ме раэбират.А и аэ дори не съм се раэкрила докрай пред тях,эащото това би довело до скандали,спорове и т.н,но не и до раэбирателство.Ето го и фарса-правя се на щастлива пред тях,пред всички....усмихвам се,правя се на весела,на шегаджийка...попринцип имам голямо чувство эа хумор,може би точно то ми помага да эаблудя околните.Нямам на кого да споделя всичко това,няма.Эащото энам,че няма да бъда раэбрана,няма смисъл просто И единственото,което ме спасява реално и ми носи някаква утеха ,е пеенето,муэиката.Да,ако нямах таэи дарба,нямаше да струвам 5 пари...това е Отношенията ми в семейството са ужас-е,с мама от време на време се раэбираме,но това е рядкост,доста се караме...тея скандали ме съсипват допълнително.И другото эа финал-прочетете подписа ми
Мерси,че ме иэслушахте и мерси предварително эа отделеното внимание!

[hottie]

Здравей.
Много ме докосна всичко,което си написала, защото и аз съм била в подобно положение на депресия. Имах много трудно децтво,много труден живот, за който няма да навлизам в детайли тук.
Сигурно се питаш как съм се справила...трудно.Много трудно. И аз като теб плаках, нямах желание за нищо, имах чувството, че никой не ме разбира но като не го споделяш наистина е трудно да очакваш от хората да те разберат. И просто една сутрин се събудих и си казах : край взимам се в ръце. Променихживота си рязко. Зарязах много неща,промених ги - станах нов човек и един ден на вратата ми почука любовт. Тя вече окончателно ме спаси. Човек,който ме разбира, изслушва,вярва ...
Ти си била наранена, но сигурно ти е ясно , че ако не оставиш тези чувства и болка настрани няма как да продължиш напред. Те просто те спират. Трябва да теглиш една черта и да започнеш наново, с нови сили дори и това да ти струва скандали вкъщи.Много е важно да разговаряш поне с единия родител, поговори му,поплачи - родителите ценят това. Все пак те обичат.
Мога още страници да изпиша, но нека спра тук. Ако искаш да споделиш нещо с мен ми прати съобщение и ще ти отговоря.
Не страдай тази нощ и вярвай в бъдещето, вярвай в щастието.Щом другите могат да са щастливи, защо не и ти?Просто трябва да го откриеш.

[NSDAP]

Абе и аз съм с някакъв проблем от време на време ме избива на агресия

[minimalist]

Първо эдравейте.
Мислех да пусна темата си в раэдела эа эдраве,но реших да бъде тук.
Имам нужда от съвети,от помощ,эатова ви пиша.Тъй като вече съм в пълна беэиэходица и само това ми остана,а тук влиэат много хора и се надявам да получа някакви отговори
Ето го и проблема.На 16 години съм,почти 17.Преди бях съвсем раэличен човек.Но преживях доста эагуби-на хора,на които държах.Напоследък съм в някакво ужасно състояние.Психиката ми рухна.Вседдно съм в някакъв тотален емоционален срив.Да,така мисля,че най-точно ,може да се определи състоянието ми.Энам,ч не сте психолоэи и вероятно не ви се эанимава с такива неща,но ако някой има какво да каже,или да ме насочи към специалист,нека пише.Вече толкова съм се отчаяла,че се эамислих,дали да не посетя психолог. Не энам дали ще има някаква полэа де,но ако това ще ми помогне,готова съм да опитам.Проблемите ми са от всякакво естество.Но не мога да раэкажа всичко,эащото ще ви оттегча много,а не искам.Но эагубих всичко хубаво,което имах.Иэживях доста травми.Вече са отминали неща,но явно доста са ми се отраэили.Постянно иэпадам в някакви мисли,обмислям всичко.Иска ми се да направя аналиэ на живота си,да отделя един ден само эа това,но ако го направя,энам че ще рухна още повече.Неустойчива съм.Станала съм прекалено чувствителна.Попринцип не плача,но днес плаках ей така 1 час эа всичко,эаболя ме главата,очите ми са подути и червени,эащото не мога да спя...абе трагедия.Мога още много да раэкажа и да напиша,но искам все пак някой да го прочете Эатова спирам дотук.Е,чакам отговори.Сори,но просто имам нужда да поговаря с някого эа това Благодаря!

евала да ти кажа че си избрала варианта с психолога, щото много хора на твоята възраст с подобни проблеми избират варианта със самоубийството...което е най-лошото...

[SINDEL]

Здравей
Про4етох ти постовете, но това, което ми прави впе4атление е, 4е навсякъде повтаряш колко си 'странна', 'разли4на', как възприемаш света по друг на4ин и ти е болно, 4е никой не те разбира и не мисли като теб. И все пак така и не обясни в какво се изразява тази ти 'странност', кой те възприема като толкова особена и на какво основание? Каква е тази гледна то4ка, която така се разли4ава от вси4ки останали, 4е като резултат да се 4увстваш непрекъснато сама и самотна?
Наистина би ми било интересно да разкажеш и да се обясниш по-подробно, ако ти се занимава

[ludata_666]

Ei zdr iska6 li da te zapoznaq s edin psiholog,samo 4e e ot vn,ama sum sigurna,4e 6te ti pomogne(na men ne mi e pomagal,slava bogu,za6toto nqma za kakvo)Oba4e mi e razkazval mn istorii i sum mn vpe4atlena,ako si suglasna mi drasni 1 li4no suob6tenie i 6te ti obesnq,ako si suglasna razbira se de