Здравей.
Много ме докосна всичко,което си написала, защото и аз съм била в подобно положение на депресия. Имах много трудно децтво,много труден живот, за който няма да навлизам в детайли тук.
Сигурно се питаш как съм се справила...трудно.Много трудно. И аз като теб плаках, нямах желание за нищо, имах чувството, че никой не ме разбира но като не го споделяш наистина е трудно да очакваш от хората да те разберат. И просто една сутрин се събудих и си казах : край взимам се в ръце. Променихживота си рязко. Зарязах много неща,промених ги - станах нов човек и един ден на вратата ми почука любовт. Тя вече окончателно ме спаси. Човек,който ме разбира, изслушва,вярва ...
Ти си била наранена, но сигурно ти е ясно , че ако не оставиш тези чувства и болка настрани няма как да продължиш напред. Те просто те спират. Трябва да теглиш една черта и да започнеш наново, с нови сили дори и това да ти струва скандали вкъщи.Много е важно да разговаряш поне с единия родител, поговори му,поплачи - родителите ценят това. Все пак те обичат.
Мога още страници да изпиша, но нека спра тук. Ако искаш да споделиш нещо с мен ми прати съобщение и ще ти отговоря.
Не страдай тази нощ и вярвай в бъдещето, вярвай в щастието.Щом другите могат да са щастливи, защо не и ти?Просто трябва да го откриеш.