Дам и аз пуснах една такава тема...Много е гадно така...Гледам хората около себеси,хората от класами,хората в трамвая,хората по улиците колко много се обичат и успяват да си го покажат по начин,по който аз не мога.Толкова ми се иска да съм на тяхно място.Изпитвам някаква странна завист.
Мисля си,че така любовта е по-сладка.Колкото и рядко да се виждаме ,когато сме заедно радостта е толкова голяма,че всичко се превръща в един незабравим миг. И всеки път ,когато се разделяме,сякаш всичко потъва в мрак.Нищо не ми е толкова забавно и не се усмихвам,както когато съм с него.А като се сетя,че нататък ще става все по трудно...направо лошо ми става.