Здравейте!
Прочетох всички мнения досега... да, съгласна съм че всички са изпитвали тази болка. Но не знам аз съм с приятеля ми вече 3 години,о бичаме се страшно много,и съм благодарна на съдбата,, че ни събра. Той е единственият човек,който ме търпи... който ме разбира напълно. Но от самото начало се намираме на разстояние един от друг. В момента се виждаме веднъж в седмицата само,защото той е в София,студент. Но все пак ... вече не ми липсва чак така както преди. Просто очаквам с голямо нетърпение момента, когато ще го видя. През седмицата съм толкова заета, че... просто нямам време да се замислям.. Всяка вечер се чуваме,и това някакси компенсира разстоянието... Понякога ми е мн гадно,разбира се, като видя че навън е слънчево,петък следобед и цял ден няма какво да правя,а всички са с приятелите си...но..... все някога ще сме заедно по цял ден и нощ и ще наваксаме загубеното време