Звезди и мрак

[ScionOfStorm]

Звезди и мрак

Усамотена и спокойна е тази нощ.
Само аз – и дъщерицата моя мила.
Не ти трябва сега каква и да е мощ
Под крилото опашчицата се е свила.

Далеч е светлината, пулсираща и толкоз ясна.
Но усещам я с всяко туптене на сърцето.
Решавам в тъмното нечия друга дума да драсна
Гледайки замислено в тъмнината на небето.

Спътничката ми пък нейде пак тихичко блуждае
Загубена в мътните си, свои далечни светлини
Все някой за всеки един от нас напук ще нехае
Но ще преодоляваме заедно спомени болезнени.

Вълчица сияеща пък нейде, надявам се, скита
С усмивка жизнерадостна на лицето светло.
Нощта при мен пристига, с оглавена свита
Иде ми да разчупя света с призрачно длето.

Другите звезди от съзвездието ми свещено
Разпиляни са някъде, из земите световни.
Знаят, че от мен на тях винаги е простено
И ще се борим заедно с проблемите злобни.

Толкова далеч, а всъщност толкова са близко.
С тях възвишено е Тук, няма нищо низко.

[Roiroi]

Пишеш хубаво ... чел съм и други твои творби . Тази не ми хареса особено много , като изключим финала =D>