Ха!Регнах се във форума им ... сега ще видя за колко време ще ме баннат без да съм напсувал никого..само заради това че ще им кажа истината!

А иначе вижте нещо което ми направи голямо впечатление:

Цитат на: Pomak в December 10, 2006, 09:52:38 pm
До "Ardinets"

Уважаеми "Ardinets",
радвам се много че се чувстваш такъв патриот - родолюбец, че обичаш родните чукари и скъпата родина България, признаваш и спазваш законите на страната. Но е добре да знаеш следното:
-=-
КОНСТИТУЦИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
(Обн., ДВ, бр. 56 от 13.07.1991 г.; изм. и доп., бр. 85/2003 г., бр. 18/2005 г., бр. 27/2006 г.)

Чл. 3. Официалният език в републиката е българският.
Чл. 5. (1) Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат.
-=-
разбира се и аз не бих искал да ти противореча на желанието ти в общинска администрация да се говори на турски език, това наистина е добре и приемливо но единствено в случаите когато хората имат проблем с българския език - както сам казваш, такава постъпка от страна на общински служител може само да носи плюсове за работата му, за която всъщност му плащаме всички ние - данъкоплатците, но това турският език да бъде официален в работата на общинските служинели .... извинявай, май няма как да стане.
И бих желал да те попитам защо намесваш някъде в живота си "Pomacite", не вярвам те да са ти определили как да се казваш и как да живееш, та и те като теб се молят на същият аллах, вярата е една и съща, а тази вяра повелява мир и любов помежду ни. А за това какви са били и са сега взаимоотношенията между турци и помаци ще ти разкажа с една кратка истина от моите детски спомени:
" Бях дете, но достатъчно голям за да запомня завинаги случващото се.... .
През една нощ, по скоро ранна утрин се събудих от писъците на жени и плач на деца, суматохата беше голяма, всички викаха - бягайте идат....., раздвижването беше голямо, всеки бягаше на някъде с вързопи дрехи и храна, грабнал децата си и бягаше, бягаше ..... в тъмнината, всички побягнаха към близкия балкан срещу селото, бягахме и ние с майка ми и по-малкият ми брат. След дълго бягане и подкосени крака се озовахме в гората, изпокрихме се из разни дупки и подлуми в дълбоко дере, чуваше се само плач, плач и само плач, всички плачеха. И така до към обяд, по смелите излезнаха на близкото възвишение от където се виждаше селото, отидох и аз, завзирахме се в далечината и какво да видим, много войска и огньове по дворовете, всички гледахме и плачехме. Привечер отново се върнахме по дупките, там и прекарахме вечерта. На другият ден в селото не се виждаше войска, явно са си свършили работата и са си отишли, повечето от нас дръзнаха да се върнат по домовете си принудени от глада и мизерията прекарана през ноща. Прибрахме се в селото, на двора ни още тлееха останки от запалените книги на дядо ми, книги които учеха хората да се обичат и уважават, книги посветени на религията за исляма. А това е религия в която вярваме аз помака и ти турчина......
Всичко в дома ни беше обърнато с краката нагоре, неможехме дори храна да си намерим, така и заспах гладен. Изненадата дойде отново на следващият ден, ония се върнаха явно да довършват работата си,а ние вече не успяхме да избягаме. В двора ни нахлуха много хора, непознати, въоражени и настървени като бесни кучета, майка ми беше ни сгушила с брат ми и плачеше, ония отново взеха да разхвърлят всичко из къщата а един от тях дойде и опря дулото на пушката си в гърдите на майка ми и крещеше: подпиши или ще те гръмна пред децата, - като и подаваше да се подпише в някаква си тетрадка. А тя горката плачеше и се дърпаше, тогава оня взе да е дърпа за косата а после и удари няколко шамара. Дойде още един който ни отскубна от ръцете и, а оня с бой е принуди да се подпише. Запомних лицата на тези двамата за цял живот, сега стискам очите си и са пред мен, а картината е потресаваща.
Минаха години, вече бяхме така наречените - българи с нови имена. Пораснах и възмажах, започнах работа в село Бял извор, един ден влизам в селското кафене, още с влизането ми пред мен се изпречи човек с бяла коса, застинах като препариран, неможех да помръдна - беше един от ония двамата запечатани в съзнанието ми, цялото кафене ми се завъртя пред очите ми, седнах на най близкия стол, а в ушите си чувах само - подпиши, подпиши ...... Как съм излезнал и колко съм седял в кафенето не си спомням, губят ми се моменти от неочакваната среща. През останалите дни си направих труда да поразпитам кой е този човек, какъв е, къде и какво работи. Оказа се че е местен турчин, за моя голяма изненада и другият по описание излезна турчин от същото село, но отдавна се бил изселил някъде към Кюстендил............."

Та тези хора, драги ми "Ardinets", се оказаха местни турци, е да - наистина ще кажеш не са ардинци, но са турци, турци мюсюлмани, които дойдоха през онази година и с бой и насилие смениха имената на помаците и казаха как да се казвам и как да живея.
Та така....., моля те не дразни "Pomatsite" не рови стари рани, помаците са много по-измъчени от теб, но не са дошли да ти казват как да се казваш и как да живееш.

Казват ни го някои отгоре, някои които ние всички сме избрали, а те пишат закони и конституция, които сам апелираш да спазваме.

остани си със здраве, радвай се на живота си и комшиите българи и помаци