Училище без насилие

[In_Nomine_Sathanas]

Човешкото съзнание е необятно като вселената.Фройд го е разглеждал като константа на базата на някакви си няколко хиляди години история и макар че е положил основите на една от науките на бъдещето,не е разглеждал осъвършенстването на съзнанието в течение на времето.В далечното бъдеще например.След като човешката психика е толкова лабилна не е ли логично напредъка на цивилизацията ни да е свързан със заздравяването на съзнанието ни,с възможността да превърнем мислите си в нещо,с което да управляваме живота си до съвършенство?А всъщност толкова ли са лоши някои идеи внушавани ни от религиите.Лошо ли е да имам някакви правила,които да следваме след като не им вярваме сляпо,а ги спазваме за доброто на вида ни?Утопичното общество не е просто фантазия,то е постижимо и човек ще го постигне някой ден,ако съсредоточи силите си в спазването на правилата.Анархията и хаосът водят към гибел...

Няма нищо, което да ТРЯБВА, има само нещо което Е. Какво ТРЯБВА мен не ме интересува и не живея в това измерение на мисълта, още повече, че желанието за нещо е изцяло илюзорно и "желаното" търпи промени с времето. Интересувам се от това какво Е, не какво трябва да бъде. Така че тези безсмислени дрънканици, какво човечеството трябва да постигне(респективно АЗ какво трябва да постигна) изобщо не ме вълнуват. Още повече, че не се идентифицирам с човечеството и обществото, така че не извличам никакво емоционално удовлетворение (или неудовлетворение) от човешкото развитие и същност. Спрях да играя тези игри отдавна...

Колкото до човечеството, то върви все повече към инфатилност, а САМО-ОСЪЗНАВАНЕТО - в пълния смисъл на думата, а не с пълнежа на социалните стремежи, е рядко срещано явление. Всъщност така е от хиляди години... винаги има статукво и хора живеещи в него, вярващи, страдащи, щастливи, вечно разделени и търсещи се. Така че за общество от съзнателни индивиди не можем да си говорим. Колективното винаги е несъзнателно. Обществото в своята същност е сбор от несъзнателни договорки, там където "разделените" и "търсещите" намират парченца за да запълнят непълнотата в себе си. Там винаги нещо трябва да бъде, нещо се търси, нещо липсва. За ИНДИВИДА, (от латински - неделим), няма нищо което да липсва, нищо което да трябва, нищо не се търси. Всичко просто е.

ПП: Хаха, баннаха ме.