май все пак не си толкова позитивно настроена относно насилието...няма лошо да си реалист.а всъщност има толкова мн истории,коя от коя по-ужасяващи.някаде бях чела за момиче,което бивало подлагано на огромен психически и физически тормоз,тя не е смеела да разкаже на родителите,дори си наела бодигард.но един слънчев ден тя получила най-големия,но и,както сама го нарича,най-щастливия си бой.защо?защото проклетникът си помислил,че тя е казала за тормоза,тя плакала,клела се,ама-не.и така с една метална верига...сами се досещате.е,като се прибрала вкъщи с огромната синина на лицето,било немислимо да лъже.майка й я отписала от даскалото,но най-тъпото е,че когато показала раните на класната,тя казала:"Вас какво ви интересува?Нали си местите детето?"Така че призива на тва момиче беше само да споделяме с родителите си.Защото колкото и да ни ядосват понякога,те все пак са единсвените,които могат да ни защитят.