Първоначално написано от
TomVale
Ех, тия "яки" лапенца. По-нататъшният ми живот още отсега си го предначертавам заради тях. До 2 клас бях "нормален" или поне така помня. След това се премести някакво селско чедо, което почна да ме бие като чувал с картофи постоянно. Помня, че тогава се “оплаках” на майка ми и баща ми, единият от тях го сплаши или нещо такова. Никога повече не ме би, но след това започна постоянно да ме подиграва по словесен и несловесен начин. Аз траех всичко стоически, не знам с какъв мозък не съм се “оплакал” пак. Не смеех и да го докосна, защото беше като болен от бяс и честно казано беше опасно за живота да си близо до него, защото не знаеш какво ще направи. И така до 4ти клас. Онзи с времето се поуспокои, докато накрая съвсем спря мисля. За това време бях изкарал 2 пневмонии, които до ден-днешен мисля, че са били от тогавашния стрес, но не мога да докажа нищо. В 5ти клас влязох с огромна надежда, но там май стана още по-зле. Зад мен седяха две отрепки, който ми плюеха във врата, ръгаха химикалки в гърба, лепяха ми листи и всичко каквото може друго. Не можех да се преместя, защото класната не ни позволяваше да се местим (?). Така от 5 до 7 кл, имаше и други неща, но те бяха единични. 7 клас си скъсах шибания "задни части" да уча, за да вляза в някое по моята мисъл “нормално” място. И успях. Влязох във водещата се за “най-елитна паралелка” в скапания ми град. Мислех си, това е краят, свободен съм. Още на първия учебен ден се случи нещо, което не бих искал да коментирам. Тогава вече се отчаях съвсем. И времето минаваше. Сега съм края на 10 клас и общо взето всичко е същото, само че сега не ми се подиграват в лицето (макар че и това се случва от време на време), а само зад гърба, което ме устройва. Държа контакт само с 2ма човека (приятели от детинство), по default седя пред компютъра по цял ден, най-много да отида до болницата или някое подобно, понеже боледувам почти винаги. Не мога да разбера пуберите, дето дрънкат, че не могат без приятели или подобни лайна-на мен си ми е много по-добре сам и честно казано ми се драйфа, ако съм сред много хора. Преди 1 месец пък имах среща с банда от най-любимата ми група хора – футболистчетата, която също не мина добре, но това се подразбира. Изкарвам що-годе сносни оценки, не знам какво ще правя с кандидат-студентските истории, които предстоят. Поне винаги знам, че има 9-етажна сграда наблизо, барем няма да си тровя краката за последно.
@deFakto, хубавецо, и ти ще се насереш/би се насрал (в зависимост дали си завършил) ако излезеш/си бил излязал с/у някого без НИКАКВА подкрепа от твоите, да го кажа на вашия селячески език – fRsSsSsSsSsS (нито по време на боя, нито след него)) Гарантирам, че ще избягаш/щял да избягаш като дявол от тамян. Всички гъзари са така – безсмъртни са в група от други гъзари, но единично са по-страхливи и жалки и от мен. Изключение прави ако са с раменна обиколка 2 метра, но такива не са много, но те са най-ценната част на гъзарската група-надявам се да не трябва да обяснявам на малоумния ти мозък защо.