Минаха 3 седмици вече,скъсахме за простотия,тя така поиска,историята е дълга и съм я писал,обаче мамка му не мога да я забравя.
Аз съм 12 клас,тя 9 клас,уж винаги бяхме честни 1 към друг,ходихме 2 седмици с надеждата за нещо сериозно,трудно ми беше да я спечеля и накрая прецакахме всичко за 1 вечер по-специално тя.Но това няма значение.През цялото си мисля за нея,излизам с други момичета от време на време,флиртувам,но няма "тръпка" както се казва.Преди няколко дни се скарах с нея,държах се гадно за да види,тя как се е държала с мен,мисля си,че не го прави нарочно,просто още не знае как да се държи.Изприказвах много простотии,може би прецаках 1 възможност да се сдобрим или тя така ми намекна за да ми е гадно,както и да е,скоро след като се скарахме и пратих много хубав и искрен смс,че съжалявам и и обясних горе-долу всичко и колко ми липсва.Тя обаче не отгори,не ми пише дори в чата,не и пиша и аз.Ще чакам да се обади,дали ще го направи не знам.Греша ли според вас тук?Не искам да и се обаждам,защото твърде много тичам след нея и се унижавам наистина.Но пък всеки ден си мисля за нея,връзката ни беше много готина и романтична,бяхме винаги щастливи.С друга не съм се чувствал така,затова не се отказвам от нея и продължавам,обаче имам чувството ,че ако не се върне при мен,аз ще съм виновен,защото съм прекалено искрен с нея,прекалено добър и свестен,обаче като и покажа другото си аз и тя се страхува от мен,разочарова се,не ми говори.Все едно че си играе с мен и не ме харесва каквото и да направя,а твърди обратното...