Цитирай Първоначално написано от koalka
Смелостта да се извини, при извинението не се изисква смелост, а да осъзнаеш вината си и да искаш да ти простят, след като обичаш дадения човек, или имаш чувства.Сигурен ли си, че тя осъзнава вината си и съзнава, че е сгрешила...?
Това е лошо, че се отказва, защото пак ще се скарате и пак ще те скъса.Замисли се колко си струва.
Нея когато я дразни нещо или някой му обръща гръб,когато може нещо да я нарани стои далеч от него.Аз съм точно обратното играя винаги,живея за мига и не ми пука.Когато нещо ме дразни го ликвидирам,колко пъти се е случвало да ме убеждава да не правя глупости,да бъда агресивен и т.н.Към нея никога не съм бил агресивен,винаги нежен и мил,винаги готов да я разбера и да и помогна.Обаче имам чувството,че си мисли,че ще я нараня и затова се дърпа от мен,страхлива е както вече казах!Все едно е от друга планета и не живее в моята реалност.Извинявала ми се е за какво ли не,аз на нея също,винаги когато сгрешим си говорим,обаче стане ли дума за връзката ни,все приключва темата,последния път се скарахме,не може да се говори с нея за "НАС"...Странна е,не знам какъв е проблема,понякога си мисля,че е малка,друг път даскалото и родителите,понякога приятелите й,мисля си дори,че не ме харесва,а това не е така,че се страхува от мен,и това не е.Не знам,щом пиша в един форум,много съм объркан...