Отговор в тема
Няма време за отчаяние,нали така? Всичко,което искаме да постигнем,трябва да дадем максимума от себе си,за да го направим. И няма невъзможни неща. Айде стига сте се сдухвали. Като искате нещо,вземете си го. Животът е за тези със силен характер. Другите ги побеждава и тъпче. Инициативата е във ваши ръце. Кво мислите,нали е така?
Не съвсем! Истината е винаги някъде.. по средата... и при един маалко по-..хмм.. .задълбочен и пространствен поглед се оказва, че ако и да варира, често е различна за всеки. Не много или малко различна, а достатъчно. Общовалидни неща няма или ако има са твърде малко. Не се кефя на генералните заключения и клишета от типа "copy-paste" от нета, каквито и аз самият нерядко използвам. Що? Ти к'во мислиш по въпроса? Защо пусна тази тема? Нужда от кураж, съвет за някого (теб може би) или така просто - да видиш какво биха казали по въпроса други юзъри от форума? Иначе това айде стига сте се сдухвали е много подходящо, особено подходящо за тук. Сериозно! Браво!Първоначално написано от psihqsala
Или с други думи да смачкам нашите от бой (щото не разбират от дума), да им опра нож в гърлото и да изкрещя "Няма да ми казвате какво да правя! Пуснете ме да уча във Франция!" ? За това ли говориш? Щото аз много съм се отчаяла сега.. мдааа... Как по-точно да се справя сама? Проституцията се изключва като вариант.
Всъщност се опитвам да ти кажа - я стига говори глупости. За жалост през този кратък живот ние зависим от адски много хора - родители, мъж/жена, началник, ако щеш и съседа от горния етаж и т.н.
Собственост на Canis_Dirus
Към силен трябва да добавим, безкомпромисен и безскрупулен и всичко си идва по мястото. Колкото повече се сдухваш за глупости, толкова повече показваш че нямаш себеуважение, а щом това липсва не очаквай уважение от околните.
Аз съм някъде по средата...И аз като теб имам проблеми с родителите ми,които някога контролираха целия ми живот,сега имат власт,но не за много дълго време още надявам се.По едно време живота обаче за мен беше предизвикателство,живех както аз си знам и както ми харесва,бях отчаян и един ден всичките ми услия бяха възнаградени.Или с други думи да смачкам нашите от бой (щото не разбират от дума), да им опра нож в гърлото и да изкрещя "Няма да ми казвате какво да правя! Пуснете ме да уча във Франция!" ? За това ли говориш? Щото аз много съм се отчаяла сега.. мдааа... Как по-точно да се справя сама? Проституцията се изключва като вариант.
Всъщност се опитвам да ти кажа - я стига говори глупости. За жалост през този кратък живот ние зависим от адски много хора - родители, мъж/жена, началник, ако щеш и съседа от горния етаж и т.н.
Все едно да търсиш нещо години и накрая да го откриеш.Станах пич,станах общителен,готин,уверен в себе си,силен,смел.А преди това мислех за самоубийство.И за броени дни загубих всички което бях извоювал,останаха ми мечтите,че някой ден ще оправя нещата.Прецаках ги още повече,загубих много време.И ето ме сега,живея си още при наште,не знам какво ме очаква в бъдеще,страхувам се да си мечтая,нямам приятели,нямам гадже,само много лоши спомени и няколко хубави.Причината???Бях твърде добър,това ме направи слаб,слабостта и нерешителността само за миг преебаха всичко.Почти се предадох после,но ето сега се държа и се опитвам да се стегна!Трябва,защото живота продължава!
И този път ще се съглася с АлаБалаПортокала!Оцеляват силните,безскрупулните,наг лите и смелите.Не рискуваме ли,не печелим,а рискуваме ли хазартно губим всичко.Преценения риск е изкувство,научих го когато имах проблеми с хазарта
Ако днес си нещастен не планувай щастието за утре,а направи нещо и се изкефи днес
Е,ок,ама какъв е смисъла да свеждаме глава и да потъваме в разни черни мисли? Ето това имам предвид. В крайна сметка ,за съжаление,да,зависим от много хора,но какво ни пречи да се борим за това,което искаме да постигнем,а ако не зависи от нас,вече е друго..идеята е да не се отчайваме и да се даваме на глупостите. Може би това,което казах прозвуча клиширано и недообмислено,но.. мисълта ми е,че просто няма за кога да се сдухваме..днес ни има-утре-не. Решенията си ги вземаме ние. Доколкото зависят от нас нещата,да ги променяме. Останалото в Божи ръце.
А ти пък защо си мислиш, че да се сдухваш е толкова лошо?
Какво очакваш - всеки да си зареже грижите и да седне на по бира с приятели, защото няма смисъл да се пълни с черни мисли ли?! Нали се сещаш, че има кофти моменти и тогава има кофти мисли - неизбежно е. А и не виждам защо трябва да бягаш от това. В природата всички си е в баланс - има хубави и лоши моменти. Безгрижни и пренатоварени дни. Просто го приеми и си живей... пфу.
Тея изказвания в стил Боб Марли - "Don't worry, be happy" наистина ми лазят по нервите. Как очаквате да е хепи човек, при положение, че толкова неща са му на акъла.
Да, някои си живеят с проблеми от рода на 2ка по Химия, но има хора с реални грижи и ти им казваш да са весели, щото, видиш ли, няма смисъл да си сдухан... honestly бих те ударил ако си ми фр и ми го изръсиш това ф2ф.
Тъй красиви, тъй наивни,
плискат по всяка капандура.
И докато наливат тъй проливни,
виждаш всичко друго колко малко струва....
На приказките е така,обаче изпитала ли си чувството от един нещастник с който се е*ават хората,някой който тъпчат и бият ей така за удоволствие,да си поставиш за цел да се издигнеш над всички тях и те да те уважават и да се страхуват от теб.Да го постигнеш,да се чувстваш добре и над всичко и всички,да живееш добре,да си щастлив и да не ти пука за нищо,а агресията и гнева да ти дава сила,сила да живееш,да се забавляваш и да се чувстваш добре,само като си спомня и полудявам от кеф.Чувството е великолепно и в един миг,да се скапеш изведнъж,поради кофти обстоятелства,други хора и моментни слабости и грешки.И после ставаш обикновен,обаче не точно,проблемите си остават и не се забравят.Ама вече не се чувстваш така силен,така смел и готин.И тогава спомняйки си какъв си бил се сдухваш без да го искаш,разочароваш се от себе си и от другите.Аз съм го изпитал и говоря от опит.Ако мога някой ден да си избера един период от живота ми да се повтори или един ден,бих избрал деня в който се ДОКАЗАХ ПРЕД СЕБЕ СИ,или пък деня в който целунах за 1-ви път моето момиче,цял живот бях мечтал за истинска страстна целувка с чувства и нежния допир на ръката и върху моята,погледа и и мисълта,че може да ме загуби.
Само заради този спомен още имам чувства към момичето ми и пускам теми една след друга и вече почти 1 месец се опитвам да си я върна.
Защото тя е може би един от най-големите успехи с живота ми,нещо което смятах за невъзможно.Няма невъзможни неща,има труднопостижи цели и моменти успехи,това е горчивата истина
Ако днес си нещастен не планувай щастието за утре,а направи нещо и се изкефи днес
И ще си умреш самичък - гарантирам ти го, защото никой няма да търпи такъв човек до себе си.
Собственост на Canis_Dirus
No offence, но агресията не може да ти дава сила да живееш и да се забавляваш. Агресията и гневът те амбицират да гониш няква болна (обикновено) цел, което ти вреди сериозно.
Ако са те били цял живот и си се озлобил, това не ти позволява след това да се забавляваш и да живееш, а да изпаднеш в една безкрайна обсесия, която рано или късно свършва зле..
Тъй красиви, тъй наивни,
плискат по всяка капандура.
И докато наливат тъй проливни,
виждаш всичко друго колко малко струва....
Още повече си порастнал.No offence, но агресията не може да ти дава сила да живееш и да се забавляваш. Агресията и гневът те амбицират да гониш няква болна (обикновено) цел, което ти вреди сериозно.
Ако са те били цял живот и си се озлобил, това не ти позволява след това да се забавляваш и да живееш, а да изпаднеш в една безкрайна обсесия, която рано или късно свършва зле..
Всичко, което мислех да напиша, се каза.
Еми, бих казала ,че не съм човек без проблеми. Имала съм много тежки етапи от живота си, чувствала съм се толкова гадно,на дъното на мъката си, в границите на най-силната болка,която е толкова силна,че ме кара да притъпя всички останали чувства, усещала съм,че даже нямам сили да плача. И,ето,след всичко това,дойде един момент в живота ми,когато си казах, че не може обстоятелствата да седят на мен. Звучи може би прекалено оптимистично,за разлика от досегашното ми отношение към света,нали? Но си помислих-нямам какво да губя,ако опитам. И наистина се окуражих, дадох си сили,без никой да ми помага...просто си ВНУШИХ,че всичко е наред..и какво стана..до няколко месеца личните ми проблеми наистина понамаляха..чувствах се добре в себе си и някак си..не,проблемите не изчезнаха,но аз се чувствах с подновени сили.. и ако щете ми вярвайте,повярвах с цялата си вътрешна сила,че АЗ мога да променя събитията..и след време така се стекоха нещата,че наистина всичко тръгна на добре..както мноого отдавна в моя живот. Сякаш енергията,която насъбрах в себе си,ми помогна. Ами..сигурно бихте искали да разберете историята ми,но не бих искала сега да я описвам,защото е наистина мн дълго..Просто написах тази тема ,по може би доста сбит начин, за да ви накарам да се замислите..че понякога е много важно нашето лично отношение към случващото се и даже то само може да е повод да ПРОМЕНИ нещата..нз дали ме разбирате и ми вярвате ,но..поне се радвам,че споделих нещичко от личния си опит с вас.. =)
Глупости говорите,не сте го изпитали и не знаете какво е!Достатъчно дълго бях парцал и хората си триеха с мен квото намерат за добре,защото съм нямал богато и добро семейство,нито пари,нито гаджета и скъпи дрешки.И когато промених тези неща и престанах да мисля за глупости,никой не можеше да ме нарани по никакъв начин.Всеки ден ми беше празник и се забавлявах с властта,която имах,кефех се на парите,кефех се на луксозните си "играчки" и сбъднати мечти.Тогава не пиех и не пушех дори,не се ядосвах и не се карах с хората.Спечелих уважение и добри познати.Още повече си порастнал.No offence, но агресията не може да ти дава сила да живееш и да се забавляваш. Агресията и гневът те амбицират да гониш няква болна (обикновено) цел, което ти вреди сериозно.
Ако са те били цял живот и си се озлобил, това не ти позволява след това да се забавляваш и да живееш, а да изпаднеш в една безкрайна обсесия, която рано или късно свършва зле..
Всичко, което мислех да напиша, се каза.
Ако днес си нещастен не планувай щастието за утре,а направи нещо и се изкефи днес
И къде точно не сме прави? Скъпите ти играчки, властта и добрите познати ли са ти постижението в живота?
Ами, мисля, че доста бегло си опознал човешката психика... ти сам определяш амбициите си, а това, че си оставил някви хора да определят приоритетите ти в живота, просто говори зле за теб. Мислиш си, че си се стегнал, заради някого? Ми, не... направил си го, защото ти самия не си бил доволен от себе си. А дали това е било в резултат на лошото отношение на другите е друг въпрос.
Говори ми на мен за лошо отношение на хората... повярвай ми, хора като мен го получават в големи дози. Но предпочитам други неща да властват в живота ми.
Тъй красиви, тъй наивни,
плискат по всяка капандура.
И докато наливат тъй проливни,
виждаш всичко друго колко малко струва....
Помня,че беше писал,че си гей.Такъв си си избрал да бъдеш бе човек,винаги можеш да го криеш и да промениш отношението на хората.Аз обаче не съм си избирал семейството ми е да разбито,да ям бой,да съм грозен и наште да не ме възпитават а да ме "дресират".Сещаш ли се?Аз с нищо не го бях заслужил,бях хлапенце.Нито бях заслужил да ме бият и тормозят пред блока,защото бях слаб и не можех да се бия и още много други неща.Обаче после когато аз се издигнах не нараних никога някой беден и слаб,нито съм казал лоша дума на някой който не заслужава.Аз си останах свестен напук на всичко!И къде точно не сме прави? Скъпите ти играчки, властта и добрите познати ли са ти постижението в живота?
Ами, мисля, че доста бегло си опознал човешката психика... ти сам определяш амбициите си, а това, че си оставил някви хора да определят приоритетите ти в живота, просто говори зле за теб. Мислиш си, че си се стегнал, заради някого? Ми, не... направил си го, защото ти самия не си бил доволен от себе си. А дали това е било в резултат на лошото отношение на другите е друг въпрос.
Говори ми на мен за лошо отношение на хората... повярвай ми, хора като мен го получават в големи дози. Но предпочитам други неща да властват в живота ми.
Ако днес си нещастен не планувай щастието за утре,а направи нещо и се изкефи днес
Хах
Знаеш ли, избихме го на прекалено лична тема. Щом мислиш, че си си намерил пътя, поздравявам те. Дано си прав.
Айде лека
Тъй красиви, тъй наивни,
плискат по всяка капандура.
И докато наливат тъй проливни,
виждаш всичко друго колко малко струва....
Не съм казал че човек трябва да бъде такъв спрямо любовната половинка, а това че в живота трябва да си такъв по принцип. За съжаление трябва да бъде точно такъв за да успееш в живота. Като пораснеш ще разбере. Колкото по се поддаваш на емоциите и колкото повече се депресира и товари 1 човек толкова по лошо става. Темите в раздел любов го показват. Виж колко хора плачат за щяло и нещяло, а не трябва да е така...И ще си умреш самичък - гарантирам ти го, защото никой няма да търпи такъв човек до себе си.
Само към половинката си? А останалата част от семейството? А приятелите? Как въобще ще създадеш нови приятелства, ако минаваш през всеки и го премазваш?
Съгасна съм, че не трябва да се прекалява, но точно поради тази причина известна доза егоизъм се таи в мен, въпреки общителността ми, добронамереността и усмивката.
Аз в любов съм влизала точно два пъти за близо две години, откакто пиша във форума и това там са лапешки истории, не реалният живот.
Собственост на Canis_Dirus
Родители и роднини не ги броим. Човек трябва да е истински глупав за да се държи така с единствените хора които го обичат истински. Как ще създам приятелства ? Аз съм ги създал вече, но с точност, честност и лоялност... , но в никакъв случай смиление и съжаление. И въпреки арогантните ми прояви на моменти приятелите ме харесват и уважават.Само към половинката си? А останалата част от семейството? А приятелите? Как въобще ще създадеш нови приятелства, ако минаваш през всеки и го премазваш?
Не ми говори за реален живот моля те. Реалния живот почва без родители, когато си сама без най близките хора с големите отговорности на главата в голямата джунгла наречена свят. Ще видиш че е по - добре да си такава какъв аз казвам, от колкото някой паляк правещ се на добрия самарянин. Тогава си проличава колко жилав е човек. А докато ти си губиш времето да пишем в такъв форум не познаваш що е реален живот...Надявам се ме разбираш...не реалният живот.
Ти също пишеш, ако не се лъжа. И именно ти ми даде пример с "любов" от форума.
И не говори много, защото нямаш представа как аз живея, окей?
Собственост на Canis_Dirus
Мацката,пича е прав(АлаБалаПортокала),так се става човек,с много труд и сила,трябва да си жилав,паляк ли си,всеки се гаври с теб.Колкото по-малко чувства и емоции по-добре.Имай си ги,но не им се поддавай много и ги крий за околните!Иначе си уязвим!
Ако днес си нещастен не планувай щастието за утре,а направи нещо и се изкефи днес
Прав е, но това е нечовешко, противоестествено и гадно. Такива хора ме измъчват адски много. Не те оставят да се докоснеш до тях, сложили да бариера и не те допускат по-близо. Ако решиш да пристъпиш - хапят. Не го разбирам това, съжалявам много.
Собственост на Canis_Dirus
стига с глупостите, различни неща правят всеки различен човек...да, подкрепям идеята, че самовнушението е велика сила, но не по този начин се изказва това...не може да си вечната опозиция, не може да се бориш със зъби и нокти срещу всичко, защото накрая ще се окаже, че си се борил с вятърни мелници...
бай дъ уей, напълно не в тази насока...човек без хора до себе си е нищо...все едно ще ми е какво съм постигнала, ако не знам, че има 2-3 човека, които дори и да не чувам с месеци, знам, че ме обичат, че искат най-доброто за мен...та не си мислете, че да си целеустремен и да си поел живота си в свои ръце, си щастлив 100%...просто все едно какво си постигнал, след като си спрял да бъдеш човек...
Това е болест да съм влюбен в теб,
това е болест, вярвам на приятел.
Това е корист - целият живот,
това е грешка, но тя не се повтаря....
Хахахаа никъде не съм твърдял обратното, но нарочно го пропуснах да видя дали ще се хванеш. Само малките деца биха обърнали внимание на това. Няма какво да спорим с тебе повече...Ти също пишеш, ако не се лъжа.
Пак намесваш любовта. Остави я намира. Живота не е да си хванеш гадже да го чукаш и да му натякваш колко го обичаш разбери. Аз не съм влюбвал досега и не не хапя когато някое момиче иска нещо повече а просто съвсем тактично го отрязвам. Безкомпромисен съм когато преспя с дадена девойка. Не ми пука колко плаче и колко страда след като я зарежа. Знам че така смачквам чувствата и , но живота без продължително обвързване ми допада. Пораснеш ли малко ще разбереш какво нещо е живота и че никой не дава 5 пари за тебе...Да кажем че повече съм видял от тебе...Прав е, но това е нечовешко, противоестествено и гадно. Такива хора ме измъчват адски много. Не те оставят да се докоснеш до тях, сложили да бариера и не те допускат по-близо. Ако решиш да пристъпиш - хапят. Не го разбирам това, съжалявам много.
nqma kvo da gledame na jivota kato predizvikatelstvo toi si e takav i te predizvikva nemoje6 da otkaje6 tai4e igrai do krai nqma kvo da gubi6 osven jivota si
If you can hear me, I need help I'm caught and
I'm stuck and I'm trapped in me self don't understand
This fucked off hand that G. delt lazarus help
Me cause he's hazardous to T's health.
I'm a psycho baby
It's about to drive me crazy
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
