Здравейте млади хора! Преди всичко си признавам, че главно чета Вашия форум за да се развеселявам с темички от рода на “Помощ задоволявах се с един предмет, ама се счупи и половината остана в мен”, или пък “колко ви е голяма пишката” , както и понякога с удоволствие да чета умните и смислени писания /без кавички/ на някои хора тук. Разни неща с които се сблъсках в последно време ме хвърлиха в едни размисли и решавам тази вечер, просто да ги споделя с Вас. Като начало ще започна с тези неща, а след тях ще развия основния замисъл и послание на поста ми. Ето ги и тях:
Имам си една колежка в работата. Тя е от друг офис, но поради естеството на работата ни се случва да се виждаме често. Усещам, че ме сваля. Постоянно ми прави комплименти, намеци хвалби и т.н. Често обаче преминава границата и ми досажда по време на работа. Занимава ме с глупости които не ме интересуват, разправя разни неща за колегите, някои лични, от рода на заплатите им, кои с кого излизал, интриги и други подобни, от които седя далеч и т.н. Най общо казано обаче, тя не ме привлича физически. Признавам си, че не съм предубеден и по никакъв начин външния вид на хората не влияе в отношението ми към тях. В тази връзка, не я упреквам за 100те й килограма, не я упреквам за ръстът й от 1,60м., обаче като почне само да злобее по адрес на колегите и да ги одумва, много ме дразни. Едвам я трая. От учтивост я отклонявам, но най-често последва репликата: “Ти какво, сега не ме искаш?”. Знам опит колко е неприятно и болезнено да бъдеш отхвърлен и винаги се оправдавам, че имам много работа. Истината е обаче, че не мога да я понасям. Не само аз. Цялата фирма е вдигнала ръце от нея. Струва ми се, че я търпят само от съжаление. Управителите май наскоро са я скастрили и вече общува с колегите само по служебни въпроси. Най-много да изтърси нещо от рода на “Вие не ме харесвате, мениджърите ме мразят и са ме нарочили” и до там. Все пак и това е една развръзка.
Другия случай се отнася за взаимоотношенията ми с една колежка от долния курс, по време на бакалавърското ми следване. Заради бригада в САЩ се наложи да завършвам с тях. Признавам си, че 3 години се заглеждах по нея. Тя е много красива жена, стройна, хубава с едни руси къдрици, с голям бюст, проницателни сини очи, абе мацка от секъде, дори да е хипарка и да не се облича както повечето жени. По време на една лекция се сближихме. Ходихме в едно кафене наблизо и тя там ми сподели, че мъжете бягали от нея като попарени. Първоначално бях учуден. Брей, такава красива жена, защо ли ще я отбягват мъжете!??? Отговорът обаче не закъсня. Сближавахме се повече и повече и след някъде четвъртото ми виждане с нея, ми идеше да бягам през глава, не като попарен, ами и аз не знам като какво. Тази жена се оказа меко казано “Енергиен вампир”, от типът “Горкият аз”. Мислеше си, че светът се върти около нея и всички хора са й длъжни. Нямаше никакво възпитание, което донякъде е разбираемо, защото идваше от някакво провинциално село, което на някои карти го няма. Постоянно злобееше по колегите от СУ, както и околните и ги одумваше. Случвало ми се е да потъна от срам в земята по улиците с нея, когато почнеше да одумва някои минувач, на висок глас, така, че да я чуе, или колко е скапана, стоката на някои търговец. Постоянно се оплакваше колко е гаден светът, и как парите не й стигали, обаче за някаква работа не искаше и да чуе. След общуване с нея ми беше нужно поне половин час релаксация за да се настроя на друга вълна. Имаше много негативна енергия. След като се отдръпнах от нея, тя на няколко пъти ме търси с въпроси: “Какво стана?”, “Защо вече не ми се обаждаш?”, “И ти ли се изплаши от мен?” /всъщност по-скоро се погнусих, не в чистоплътския смисъл на думата/, и т.н. Аз се измъквах с “Имам много да уча, нали имаме държавен изпит, почнах и сега работа”, което си беше така. Бях й набрал обаче и бях решил, че ако продължава да досажда, че ще й заявя директно, че не ми е приятна и не искам да я виждам повече, колкото и неучтиво и болезнено за нея да звучи и да не ми е в стила, щях да го направя. Тя обаче престана да ме търси. Явно бях поредния, които е “избягал като попарен” от нея.
Третата история е за едни мой приятели момче и момиче, които до скоро бяха гаджета. Ще разкажа накратко за тях. Момчето е от типа “квартални бабайти”, а момичето е с IQ, доста над средното, с висше образование Филология и разностранни интереси в много области. Да се чуди човек какво ги е обединявало
3 години, но нали има теория, че в природата противоположностите се привличат.
Момчето теглеше всевъзможни кредити, харчеше ги за глупости, почна да играе комар, не му мислеше много и сега затъна в огромни дългове, породени най-вече от малоумието му. Аз успях да уредя момичето при един приятел на добре платена работа. Тя там се хареса с един батко и се раздели със стария приятел. До колкото чувам раздялата е била доста драматична. Даже се търси и косвена вина от мене, защото, нали аз я уредих да работи там. Добре, че не съм го виждал оня, че туку виж ме ступал и мене.
Последната история е от филма “Отчаяни съпруги”. Държа да отбележа, че не гледам този серял, но просто една вечер докато си пълнех деругите на ските със свещички P-Tex, реших да го пусна, и по-скоро да го слушам, защото ако не внимавах, можех да се залея с гореща пластмаса или да се запаля. Накрая на филма обаче стана нещо страшно. Някаква сбабичкосана лелка, чийто мъж постоянно изневерявал с млади жени, беше взела заложници в супермаркета му. Тя уби една жена, рани друга и накрая се самоуби. Била е примерен гражданин на обществото, отдала си е живота изцяло на църквата, живяла е в морални порядки и накрая само как свърши. Навярно ще кажете, “Е какво, някакъв филм”, но такива неща стават и наистина.

Ще започна с коментара от последната история. Нека помислим реално. Има ли нещо по-нормално от това, един готин, харесван, заможен мъж, да пренебрегне застаряващата си жена и да се ориентира към по-младичките?? Какво нередно има в това? Нека поне за малко да оставим емоционалните и моралните аспекти и да помислим трезво. Да се сетим за по-предишната история. Кои му е виновен, на оня малоумник, че е изгубил и малкото пари които е имал на залози, че е теглил заеми за глупости, без да мисли как да ги връща, че е немощен да задоволи в интелектуално отношение жената до себе си, а само я притеснява й я занимава с глупости, както не е в състояние и да й осигури и малко опора и стабилност??
Да обърнем внимание и на първите две историйки. Струва ми се, че в последно време принципа “От нахалство към прогрес”, вече не върви. Това е добре. Защо някои хора си мислят, че със злоба ще постигнат нещо? До къде ще ги докара? Защо не помислят, аджеба, как да подобря собственото си положение, а не да гледат на другите какво им е?? Има някои които не осъзнават, че светът не се върти само около тях, и преди да тръгнат да коментират хората, не погледнат себе си?? Често хората наоколо нямат никаква вина за нашите проблеми и неприятности, но пък, най-често те са жертвите на енергийния ни вампиризъм. В тази връзка забелязвате ли някои път при общуването как някои хора, просто ни гледат накриво, мразят ни без да има причина, как като че ли изискват нещо от нас, виновни сме им, виждат поредното разочарование за връзка или някаква перспектива в нас??
Защо? Какво сме им виновни? Често с нищо не сме допринесли за тяхното състояние.
Посланието на поста ви е: НЕКА ПРЕДИ ДА ОБВИНЯВАМЕ И ПОРИЦАВАМЕ ДРУГИТЕ, ДА ПОГЛЕДНЕМ ПЪРВО СЕБЕ СИ. МОЖЕ И ПРИЧИНАТА ДА Е В НАС!

Знаете ли, казвам всичко това и на базата на собствения си опит. Преди повече от година оставих тази тема тук:
/търсете темата “Защо не рядко любовта е бартерна сделка?” с автор Бате Влади, които тогава не беше регистриран потребител, а може да опитате с автор “Готина мацка”, излиза малко по-надолу./
Думите на Готината мацка, Екита и Cuddly дълбоко ме обидиха. Бих ги попитал на колко кредита са “умните и способните мъже до тях”, както и дали им се е случвало да изкарат 2 лв., през живота си, пък после да оценяват, кои е тъп и кои е умен, но като цяло имат право момичетата. Признавам си съгласен съм с тях. Когато писах този пост, учех няколко неща едновременно, едвам плащах сметките и не бях добре с парите. Сега нещата не са така, но все още не ме е огряла любовта. Сигурно аз бъркам някъде. Реално парите ме стигат за всичко което ми е нужно, но нямам кола, а и не ме е приоритет да са снабдявам с такава в скоро време. Максимата за жените обаче е “Мъж без кола, все едно мъж без пишка”, което е разбираемо до някъде.Че наистина, реално погледнато какво по-нормално има от това една жена да предпочете богат и стабилен мъж? Вие момчета бихте ли се разсърдили ако момичето обект на Вашите ухажвания или обект на любов предпочете по-умен, по-красив и по-заможен мъж от Вас? Защо не опитаме да й влезем в положението! Безспорно го има емоционалния момент, но нека преди да избеснеем си дадем сметката и да се запитаме, “Ако аз бях на нейното място, нямаше ли да направя същото”??
Тук ми се иска да Ви разкажа за една моя случка от преди две години. В един чат се запознах с едно момиче, последен клас ученичка. Срещнахме се в една студена зимна вечер, в която се разрази истинска снежна бурия и то в центъра на София. Онази вечер аз направих серия от гафове. Тя ми каза да идем в някаква пицария /май беше гладна момичето/, а то поне задуха яко, та я навих да седнем в Сонатата /на ъгъла на Витошка и Алабин, на втория етаж/, защото беше най-близко. Спря тока, карахме го на свещи. Пихме напитки. Споменах й, че нямам кола, а тя направи кисела гримаса /вижте горната максима/, не я и черпих, защото тръгна да си вади парите. На всичкото отгоре като си тръгнахме бурията беше в разгара си и тя потърси такси. Хвана едно, а аз нито се качих с нея /до някъде ми беше пътьом/, нито й оставих пари за таксито. Е в резултат на всичко това, на следващата вечер, тя ми прати един емайл от рода на, повече не ме търси, приятелят ми много ревнува, не искам да рискувам дългата си връзка заради теб, и т.н. Много неща ми беше казала за себе си миналата вечер, но не й че си има приятел. Даже повечето време ми разправяше за “нейната най-добра приятелка” от детските години, та я помислих или за обратна или за бисексуална, в най-добрия случай. Е, отговорих на емайла й, с едни доста цветущти и гневни изрази, заради които сега съжалявам и от които се срамувам. Че какво ми беше виновно момичето, че не спазих елементарна етикеция, за държане с една жена, и не покривах изискванията й??
Може би навярно някой ще си каже, той па какво ни занимава с тия глупости тука, та ние сме още тинейджъри. Знаете ли обаче, че сега като се обърна назад се срамувам голяма част от миналото си и повечето простотии /такива за които дори не искам да се сещам/, съм ги вършел на Вашата възраст. Тогава си приемах последствията, но за някои от тях ги търпя и до днес. Има хора, които ме е срам да погледна в очите, като ги видя в квартала и от срам преминавам на другия тротоар. Няма да се впускам в детайли за това. За съжаление не мога да върна времето назад и да променя миналото си, но смятам, че съм се поучил от грешките си и няма да ги повтарям занапред.
Поради ред фактори, не изглеждам много добре, не карам кола, доходите ми не са от най-високите, понякога се държа глупаво и много други, несподелената любов при мен е почти перманентно явление. Много ми е трудно да започна връзка пък и опитам ли се тя се разпада още в зародиш. Сега от гледна точка на времето виждам къде съм бъркал най-често, но е късно да се поправят грешките. Преди няколко години обаче успях да мина зародишния период. Преди да замина за САЩ, се запознах в IRC с една нимфетка. Макар, че да беше доста развита за годините си, когато се запознахме тя беше на 15. Докато бях там си пишехме често имейли. Като се върнах беше навършила 16. Излизахме няколко пъти, станахме си по-близки, но след като разкрих чувствата си пред нея, тя ме отряза, каза, че си имала приятел и т.н. Известно време й досаждах и я притеснявах да се виждаме. Тя не искаше. През това време обаче си смени и приятеля. С новия нещата били много сериозни. Това удряне на камък при нея много ме озлоби.
След това се опитах да я забравя, и опитах с други момичета, но все не се получаваше. Е и аз си бях голям кусорлия де. Вярно е, няма идеални хора, всички си имаме недостатъци, но тези мацки с които имах шанс сметнах, че са доста неподходящи. В резултат на това останах сам и се озлобих. Така беше цяла зима. Пролетта когато момичетата ходеха по леко облечени,съвсем се фрустрирах. Имах усещатнето, че всяко момиче което ми направи впечатление по улиците ми шепне: “You will never get me”. Изкарвах си злобата върху цялата женска част на човечеството. Заяждах се, държах се кофти с нежния пол, просто защото осъзнавах, че не съм достоен да спечеля никоя от тях. Като дойде лятото се хванах на една временна работа, където имах няколко подчинени момичета. Имах добра репутация пред човекът, които ми повери длъжността, но тогава всъщност той не осъзна, че направи Владо Кузов шеф на детска градина. Разсипах им здравето на тия момичета, а с момчетата бях ларш. Тормозех ги, юрках ги, унижавах ги, даже приятеля на едната искаше да ме бие. Сега осъзнавам, че съм постъпил глупаво тогава, но е късно да моля за прошка. Че кои ми беше виновен, че шкембето ми беше като на бременна в 7мия месец защото ме мързеше да ходя на фитнес, че за да мога да уча за държавните не работех и бях останал съвсем без пари, че понякога говорех работи, които никои не го интересува и т.н.
За щастие вече не е така и вече си знам възможностите и винаги изхождам от презумцията, че никои не ми е виновен с нищо. Предусещам с кои ще си паснеме и с кои сме различни и не можем да имаме нищо общо. Старая се да уважавам всички около мен, макар, че не винаги те да ми отвръщат със същото.
Доста се олях и сърдечно Благодаря на всички изчели темата ми до тук.
Като за финал искам да кажа, хора на маса или не, преди да кажете на някой “Абе ти мене уважаваш ли ме?”, задайте си въпроса “А заслужил ли съм аз уважението?”, “С какво съм допринесъл този човек които седи пред мен да ме уважава?”, “А аз уважавам ли го?”, “Разбирам ли го”, “Дали на не влизам прекалено в личното му пространство?”. Преди да искаме нещо, често уважение, трябва да знаем, че и ние трябва да дадем такова, и преди да обвиняваме някого, нека погледнем нещата от негова гледна точка, нека погледнем и себе си, може и ние да бъркаме с нещо понякога, случва се.
Благодаря Ви за вниманието. Желая Ви много усмивки и весели мигове мили тийнчета!!!
Поздрави!