Преди 1 година, още когато с приятеля ми бяхме далечни познати, той ми заяви, че на 8-ми март съм нямала празник, докато не стана мама. Но това е извън темата май в момента.
Умишлено ли продължаваш този фарс, където той използва всяка част от теб, която що-годе става според него, а в замяна не дава нищо? Сама си се усетила, че той не прави нищо по въпроса да ти покаже, че иска да сте заедно и че те цени.

Какво правя аз за приятеля си? Ами грижа се за него, прегръщам го, когато е уморен, му обгръщам главата нежно с ръце и я поставям на рамото си, за да може да се отпусне, старая се да му се усмихвам колкото се може повече, защото той обожава това. Вярно, дребни жестове, но те са най-значимите. Едва ли е от значение колко съм похарчила, за да намеря идеалния подарък за Коледа за него, нито пък за деня, когато направихме половин година. Или тем подобни. Защото е лесно на празник да направиш голям жест, когато всички очакват от теб това, но според мен по-красив е малкият неочакван жест, по мое мнение той може да те стопли много повече от скъпи подаръци да речем.