Цитирай Първоначално написано от akademika
Значи ето какво се случи:
2-3 минути стоях пред къщата и с пулс над 120 и се чудех какво да правя, после се пооспокоих, казах си че ще броя до десет и ще звънна на звънеца и ... три пъти броих до десет докато събера кураж.
Излезе баща и, попитах го "Може ли X да излезе?" той ме погледна почуди се малко и после каза "Да може", аз си бях сложил синтезатора на капака на един автомобил. температурата беше под 4 градуса, тя дойде.
Беше много изненадана, ама беше много студено и към средата на първата песен започнаха да ми се сковават пръстите. Ама стиснах зъби и продължих да свиря .. като свърших втората песен и предложих да се облече, и да се върне (за да видя какво ще каже) тя каза не можела защото нейните я чакали за вечеря, затова аз продължих да свиря още около 6-7 минути, на едната песен ми се стори че се просълзи малко, ама може и да съм сгрешил, защото може да е било от осветлението. Яд ме е че после никакъв диалог не можех да подхвана, бях като вцепенен сърцето ми биеше яростно, даже ми се виеше свят, тя успя да ми каже "поласкана съм "и че много и е харесало, ама аз нищш смислено не можех да кажа - искаше ми се да я прегърна ама бях парализран направо
Евала за смелостта.