Няма име..

[p0is0n{f}]

Господи защо не ме дари със слепота,
За да не виждам как си отива любовта,
А защо не съм няма сега,
Тъй и тъй нямам слова,
И ако бях се родила с глухи уши,
Нямаше да чуя никога неговите лъжи..

Но за мое нещастие и радост за други,
Имам ги в наличност и 3те,така да се каже “услуги”,
А най-хубаво щеше да е Боже,
Ако ме беше създал просто сълза,
Така за кратко щях да съм на света..
Ала не може ..

Измъчваш ме,сриваш ме и пак ми вдъхваш надежда,
С черни багри рисуваш,а ме караш да мисля,че всичко розово изглежда,
Не съм ангел,нито пък дева Мария,
Доста съм грешна и сигурно нямам оправия,
Но и в ада ще сляза стига болката да спре,
И сърцето си ще тъпча,и с последни сили дори,докато не умре...

Защо Господи трябва да страдам,
Защо вместо да ставам,аз постоянно падам,
Защо ме изоставяш точно в най-трудния момент,
С какво толкова не заслужавам да си близо до мен?

[fire_of_dreams]

Много е красиво. Кой го е писал?