Правила съм му хиляди компромиси...и той на мен.Целия проблем бе6е инатат му,и това,4е изоб6то не си разкрива6е 4увствата,опитваше се по всякакав на4ин да демонстрира,4е не му пука за мен,а продалжаваше да ме търси.Преди да го сре6тна мислех,4е не мога да изпитвам толкова силни 4увства...с него бях 6тастлива както с никой друг.Няма6е зна4ение караме ли се или не-радвах се просто да е с мен.И му правех напук,само когато се опитва6е да ме командва,за да не успее да ме направи своя марионетка,никога не съм го правила с цел да се заяждам.Сегащния ми приятел-оби4ам го,но просто не е са6тото.Магията я няма,и мен ме е страх,4е към никой друг няма да изпитвам това 4увство,и това ме кара постоянно да гледам назад и да си спомням за него...