разкажете,излейте душата си тук ...

[MoOnLiGhT_ShAdOw]

Умирам да мога да излея някъде навън всичко, което ми се е насъбрало, но осъзнах, че няма шанс да премахна тежестта, заседнала в гърдите ми... Тежест, предизвикана най-вече от поредното изказване на приятеля ми, че "губел приятелите си" заради мен, защото в петък вместо да излезем и двамата с компанията, той пожелава да сме насаме... Писна ми да се караме за едно и също - или пак се стигне до темата, че очаква от мен да се ядосам при всички случаи в дадена ситуация, а не се опитва да е по-внимателен, да се държи с мен като същество, което разбира, или пак ще ми стане кофти, че сякаш само преча в живота му... Не той започва споровете, започва го фактът, че след всичката болка, която съм изживяла и изживявам заради него, вече съм станала прекалено емоционална и след всеки намек от него (несъзнателен, де, той не би ме обидил умишлено), всичко ми потъва и пак започвам да се чудя има ли хляб във връзката ни...
След миналата неделя вече не мога да превъзмогна фактът, че боли. Не мога да строша буцата, която ми е заседнала в гърдите ми, след като пак започна да реве за приятелите си, нищо, че през лятото например бяхме всеки Божи ден с тях, дори когато направихме 3 месеца (не че е нещо важно, но според мен първата година 3-те и 6-те месеца са по-специални). Заболя ме, защото той винаги забравя онова, което аз жертвах в моя живот заради него, а то е всичко - срещите ми с приятели за последните 9 месеца се броят на пръстите на на ръката, само телефони и Skype, развалих отличния си успех в училище, и то по предмета, който най-много ми трябва, загубих добрите взаимоотношения с родителите си. Не ми остана почти нищо, само може би спомените от ужасната болка, която съм изпитала заради него. Имам много причини да го мразя, но в същото време го обичам повече от себе си...
Всяка усмивка пред него през последната седмица е била фалшива, правех го само защото знам колко се радва, когато се усмихвам. Не исках да му преча на него така, както попречих на себе си. В момента не сме се виждали от сряда вечерта, а се очаква чак утре да излезем, при все, че досега всеки ден сме били заедно. В петък просто го пуснах да си излезе с приятелите, защото ми писна да ми мрънка как нямал време за тях... Понякога ми идва просто да му кажа да отиде да се ожени за тях! Но за жалост не може, не се и съмнявам, че щеше да го направи. На мен ми омръзна постоянно да иска да му светят. Но явно това е неговият избор, той иска така. Предполагам, че е прав, едва на 18 е, за да се връзва сериозно с момиче. Но тогава не знам какво търся аз до него... Просто явно съм мазохистка, но фактът, че го обичам и че съм преживялва най-щастливите си мигове с него, още не ми дава сили да престана с тази агония...
Всеки път, когато сме пропуснали една вечер да излезем заедно, а той си е бил с аверчетата, след като се прибере у тях по нощите, ми изписва цял роман откровения със смс-и, за които и на "Искрено и лично" им е бедна фантазията. Колко ме обича, колко държи на мен, колко ми е благодарен, че съм до него... В същото време започва да изброява онова, което го дразни у мен точно по време на спор, когато обстановката е и без това нажажена, вместо да го изчистим в спокойна обстановка. Не ми е ясно защо ножът трябва да опре до кокала, за да стават нещата при нас...
Боли ме, защото имам чувството, че в отговор на обичта и загрижеността си получавам само страдание. В момента не знам какво да правя, иаммчувството, че съм в черна дупка и няма измъкване. Всяка минута размишлявам дали си е струвало заради взаимоотношения с един човек, които на по 16-17 години са неустойчиви и лесно разрушими, да се откажа от себе си и живота си. Не мога да проумея струваше ли си да загубя толкова много, за да чуя, че заради мен той не можел да се види с приятелите си. Може би прощавам много. Много съм търпяла и време, което е предназначено само за двама ни, да съм заобиколена от крещящи, наливащи се с бира, псуващи същества. Просто исках приятеля ми да е щастлив, но така ороних своето щастие...
Днес пак няма да се видя с него, този път за щастие не е заради приятелите му... Ще продължа да се самосъжалявам, ще продължа да се лутам в тунел без светлина. Естествено, мога най-накрая да кажа майната му на всичко и да престане да ми пука, но това, че бягам от проблемите, няма да ги реши... Явно мога само да се моля всичко да отмине, веднъж завинаги да се решат проблемите във връзката ни и да има happily ever after. Макар че вече не вярвам, че съществува извън приказките...

[hooliganka89]

Of az snoshti se setih kakvo bqh napravila predi nqkolko meseca i mi stana mnogo machno,che za malko ne sam izgubila choveka koito obicham,no toi e tolkova dobar,che mi prosti i mi dade shansa da pokaja,che sam porasnala i che znam kakvo iskam,a ne sam qkoq ligla.
Sega s nego shte se vrashtame v Bulgariq,a kogato se pribera tam me hvashtat karastanchovite i savsem ne sam na sebe si i se nadqvam tozi pat da ne e taka da bada malko po-spokona v resheniqta si i t.n.

[Ice_Queen_]

Давам му цялото си внимание,цялата ис любов.. и какво?Сякаш се е успокойл че съм негова и пръста не си мръдва..приятелите са му по-важни от мен.А като почна да говоря - Стига си дълбала,внушаваш си......

кретен,кретен,кретен..

[mechtaq_za_teb]

Колкото и да отричам пред всички,той ми липсва,а не трябва!Толкова ме е наранил... Просто искам да го забравя...Искам да изчезне от живота ми,да забравя всичко свързано с него!
Бих могла да кажа много,но едва ли ще помогне.

[DiabolicAngel]

Някой са драматични,съдба! Cool

Винаги съм знаел, че нещо ми липсва. За утре ще се приготвя да напиша ода и да я постна тук. Бях засрамен от всички...хмм...проникновени мнения тук. ^^

Чакаме одата!

[MoOnLiGhT_ShAdOw]

Давам му цялото си внимание,цялата ис любов.. и какво?Сякаш се е успокойл че съм негова и пръста не си мръдва..приятелите са му по-важни от мен.А като почна да говоря - Стига си дълбала,внушаваш си......

кретен,кретен,кретен..

Почти същата работа...

[LoveStoned]

svestnite mom4eta mai sa na iz4ezvane.....

[gangstata]

няма любов..

[MiMcHeToOo]

Of az snoshti se setih kakvo bqh napravila predi nqkolko meseca i mi stana mnogo machno,che za malko ne sam izgubila choveka koito obicham,no toi e tolkova dobar,che mi prosti i mi dade shansa da pokaja,che sam porasnala i che znam kakvo iskam,a ne sam qkoq ligla.
Sega s nego shte se vrashtame v Bulgariq,a kogato se pribera tam me hvashtat karastanchovite i savsem ne sam na sebe si i se nadqvam tozi pat da ne e taka da bada malko po-spokona v resheniqta si i t.n.

Мнението ти ми направи впечатление.. Ще се справиш, ще видиш! Успех А аз няма кво да изливам вече.. То сичко на майната си отиде..

[8992]

Писна ми не ми върви в любовта пфф то по принцип въобще не ми върви в нищооо

[evelinka1122]

няма любов..

Защо няма? А като я няма защо не я потърсиш?

[MoOnLiGhT_ShAdOw]

няма любов..

Защо няма? А като я няма защо не я потърсиш?

По простата причина, че го смята за безсмислено, все пак нали я няма любовта... Ти би ли се заела да търсиш страната на Питър Пан като знаеш, че в реалността не съществува?

[Obsession]

На мен пък ми писна да не ми пука за никой. Може да е ужасно да ти разбият сърцето, ама се чувствам сякаш нямам нищо за разбване... Омръзна ми... И сякаш няма човек, който да ми направи впечатление, да ме грабне Какво не ми е наред?! Someone plz shoot me

[Fagile]

ima tolkova mnogo ku4ki ;(;( az sum vlubena v edno mom4e... ima tolkova mnogo klu4ki... toi su6to ima ne6to kum men ima tolkova mnogo ku4ki ;(;( az go obi4am ama toi ni6to ne pravi

[stealthyGirl]

НЕ искам да се запозня с Него... Просто съм смотан тийнейджър, който има нужда от внимание. Не мога просто ей така да съм нахална-никога не съм била (поне спрямо момчетата, де ). Не, че съм срамежлива обаче обичам по мен да тичат...
Не очаквам съвет.. изливам си душицата. :P

[come_as_you_are]

Мила ми chocolate`kiss...До скоро и аз мислих като теб...Но ето,че и аз се влюбих...И ми разбиха сърцето...Така че,мисля,че понякога е по-добре да си безчуствен...

[*кФаРтАЛнЪтЪ_пРиНцЕскЪъЪ*]

Хора с гаджето ми ходим вече 2 месеца , а все още не сме се с езиче ( аз съм на 13 , той на 14 ) и това малко ме притеснява , но просто не мога да се отпусна и проблемът е в мен....нз , но неговата компания не ми допада , а винаги съм там и няма как да го целуна , а адски мн искам....иии не съм адски опитна моля помагайте как да се справя със срама си

[iiirish]

ужасно много съм хлътнала, незнам това на добре ли е, на зле ли е... ей сега ще дойде и края на април и той току виж заминал как така няма да го виждам две седмици... да не е то като два дена... то че няма да се мре - няма, ама... кофти, кофтиии...

[iiirish]

Хора с гаджето ми ходим вече 2 месеца , а все още не сме се с езиче ( аз съм на 13 , той на 14 ) и това малко ме притеснява , но просто не мога да се отпусна и проблемът е в мен....нз , но неговата компания не ми допада , а винаги съм там и няма как да го целуна , а адски мн искам....иии не съм адски опитна моля помагайте как да се справя със срама си

той па да не мислиш, че на 14 е много опитен ако беше такъв, то за тия 2 месеца хиляда пъти досега да се е опитал да те целуне, минимум на втората среща още. тъй че колкото ти знаеш, толкоз и той знае, че може и по-малко

[*кФаРтАЛнЪтЪ_пРиНцЕскЪъЪ*]

оффф да , но аз му обещах вече да не се държа така и в понеделник като отидем в даск и след тва на кафенце му обещах цял ден да съм си с него и да си го гушкам и кисскам , ама мн се притеснявам...най-вече от тъпита му приятели , които винаги са около него..адски неловко се чувствам ;(

[iiirish]

оффф да , но аз му обещах вече да не се държа така и в понеделник като отидем в даск и след тва на кафенце му обещах цял ден да съм си с него и да си го гушкам и кисскам , ама мн се притеснявам...най-вече от тъпита му приятели , които винаги са около него..адски неловко се чувствам ;(

казваш му в прав текст, че ти искаш да си с него, а не с приятелите му, че искаш да сте двамата сами, а не цяла глутница да се мъкне с него. направи така, че една вечер примерно да сте само двамата, ще бъде романтично, ще имате и предпоставка да се отпуснете, а от там и за целувки и т.н. но да ти светят разни хора на главата не е работа

[VilleBaby]

така...наскоро се събрах отново с момчето , което много ме обича...жалко обаче, че и този път моят проблем надделява...а той е , че не ми е конфортно с него! държи се прекрасно , но някак си немога да го почувствам близък и точно него немога да го допусна до себе си незнам защо...а има и едно друго момче с което се чувствам идеално! той ме харесва и аз него и явно ще скъсам приятеля ми...просто немога да го почувствам до мен!

[iiirish]

немога да го допусна до себе си незнам защо

не ти и трябва да го допускаш до себе си. аз му дадох зелена светлина на моя и ся така ми е влязъл под кожата, че две не виждам без него

[BlindedAngel]

Миииии като се почне от това лято дето беше уж голяма любов 5 месеца ходихме на третия месец се разделихмее за 5 дена след това тя дойде и каза че не може без мене след 2 месеца само караници ме заряза с думите " Мило искам да скъсаме " мен ми причерня разтреперах са в последствие се оказа че ми е изневерила...25 дена след това срещнах друго момиче на едно РД има си приятел от почти година дет е 81 набор ( а тя 90 ) ама все кат излезем на кафе на целувки го караме и така допреди 3 седмици когато си хванах гадже...Уж ми казва че е сериозна и т.н. ама всичките са еднаква стока...
ДА ЕНД

[•._.•No_NaMe•._.•]

Pisna mi ve4e ...ima edno mom4e, koeto ne moga i ne moga da razbera ...ponqkoga v daskalo se darji mn dobre s men , a ponqkoga mi se iska da go udu6a , a posle kato se pribirame me gu6ka, pravi mi komplimenti ...a puk az sum se pobarkala napulno po drug .