поклон пред Богдан Димитров Филов е български археолог, изкуствовед и политик. Той е министър-председател на България в 57-то и 58-то правителство (1940-1943 г.) и регент на малолетния цар Симеон II (1943-1944 г.). Богдан Филов е учен с важни приноси в археологията и историята на античното изкуство.
Роден в Стара Загора, в семейството на подполк. Димитър Филов и Елисавета Сахатчиева от Карлово, Богдан Филов учи в Карлово и Пловдив и завършва Първа софийска мъжка гимназия в София (1900 г.). Следва с българска държавна стипендия класическа филология във Вюрцбург (1901 г.) и Лайпциг (1902-1903 г.) и археология и римска история във Фрайбург (1904-1906 г.). След 1906 г. работи в Народния археологически музей в София, специализира археология и нумизматика в Бон, Париж и Рим (1907-1909 г.).

Богдан Филов поставя началото на археологическите разкопки в Хисаря през 1909 г. От 1910 г. до 1920 г. е първият българин - директор на Народния археологически музей. Провежда първите археологически проучвания на античния град Кабиле през 1912 г. По време на войните 1912—1918 г. Богдан Филов предприема три научни пътувания в Източна Тракия, Беломорието и Вардарска Македония, спасява и разкрива паметници на културата [1], води дневници. Във Вардарска Македония, по време на Първата световна война, сътрудничи с германски археолози и изкуствоведи, които са пратени да изследват тамошните паметници на културата.[2]

От 1914 г. Богдан Филов е избран за хоноруван доцент, а от 1920 г. - за редовен професор по археология в Софийския университет, където преподава до 1941 г. Основател и пръв директор на Българския археологически институт в София, (1920-1940 г.) Той проучва и обнародва богатия тракийски могилния некропол при село Дуванлий до Пловдив (1929-1931 г.) и куполните гробници при Мезек край Свиленград (1931-1933). През 1929 г. е избран за действителен-член на БАН, т.е., академик, а през 1937 г. - и за председател на Българската академия на науките, какъвто остава до септ. 1944 г.

През 1938 г. Филов е поканен за министър на народното просвещение в правителството на Георги Кьосеиванов, а от февруари 1940 г., с указ на Царя - оглавява Министерския съвет. На 1 март 1941 г. той подписва във Виена присъединяването на България към Тристранния пакт (Берлинския пакт). Сериозен успех за правителството му е подписването на т.нар. Крайовска спогодба на 7 септември 1940 г., с която Южна Добруджа се връща на България. На 12 декември 1941 г. ръководеното от него правителство, под натиска на нацистка Германия обявява война на Съединените американски щати и Великобритания, която завършва с тежки въздушни удари на съюзниците над София и други градове през 1944 г.

След смъртта на цар Борис III на 28 август 1943 г. Филов, в качеството си на министър-председател, временно изпълнява функциите на регент на малолетния цар Симеон II. На 9 септември същата година е избран от НС за регент в образувания Регентски съвет, заедно с княз Кирил Преславски и генерал-лейтенант Никола Михов. Богдан Филов е регент почти до Девето-септемврийския преврат - когато на 7 септември 1944 г. подава оставка. След тримесечно пленничество в Съветския съюз, е съден и незаконно осъден на смърт от т.нар. Народен съд, създаден под опеката на СССР. Брутално екзекутиран е заедно с другите регенти, министри и много членове на интелигенцията от периода 1940-1944 на 1 срещу 2 февруари 1945 г., а цялото му имущество е конфискувано от "народната власт".

Присъдата е отменена с Решение № 172 на Върховния съд през 1996.