Богдан Филов

[Гюнтер Прийн]

поклон пред Богдан Димитров Филов е български археолог, изкуствовед и политик. Той е министър-председател на България в 57-то и 58-то правителство (1940-1943 г.) и регент на малолетния цар Симеон II (1943-1944 г.). Богдан Филов е учен с важни приноси в археологията и историята на античното изкуство.
Роден в Стара Загора, в семейството на подполк. Димитър Филов и Елисавета Сахатчиева от Карлово, Богдан Филов учи в Карлово и Пловдив и завършва Първа софийска мъжка гимназия в София (1900 г.). Следва с българска държавна стипендия класическа филология във Вюрцбург (1901 г.) и Лайпциг (1902-1903 г.) и археология и римска история във Фрайбург (1904-1906 г.). След 1906 г. работи в Народния археологически музей в София, специализира археология и нумизматика в Бон, Париж и Рим (1907-1909 г.).

Богдан Филов поставя началото на археологическите разкопки в Хисаря през 1909 г. От 1910 г. до 1920 г. е първият българин - директор на Народния археологически музей. Провежда първите археологически проучвания на античния град Кабиле през 1912 г. По време на войните 1912—1918 г. Богдан Филов предприема три научни пътувания в Източна Тракия, Беломорието и Вардарска Македония, спасява и разкрива паметници на културата [1], води дневници. Във Вардарска Македония, по време на Първата световна война, сътрудничи с германски археолози и изкуствоведи, които са пратени да изследват тамошните паметници на културата.[2]

От 1914 г. Богдан Филов е избран за хоноруван доцент, а от 1920 г. - за редовен професор по археология в Софийския университет, където преподава до 1941 г. Основател и пръв директор на Българския археологически институт в София, (1920-1940 г.) Той проучва и обнародва богатия тракийски могилния некропол при село Дуванлий до Пловдив (1929-1931 г.) и куполните гробници при Мезек край Свиленград (1931-1933). През 1929 г. е избран за действителен-член на БАН, т.е., академик, а през 1937 г. - и за председател на Българската академия на науките, какъвто остава до септ. 1944 г.

През 1938 г. Филов е поканен за министър на народното просвещение в правителството на Георги Кьосеиванов, а от февруари 1940 г., с указ на Царя - оглавява Министерския съвет. На 1 март 1941 г. той подписва във Виена присъединяването на България към Тристранния пакт (Берлинския пакт). Сериозен успех за правителството му е подписването на т.нар. Крайовска спогодба на 7 септември 1940 г., с която Южна Добруджа се връща на България. На 12 декември 1941 г. ръководеното от него правителство, под натиска на нацистка Германия обявява война на Съединените американски щати и Великобритания, която завършва с тежки въздушни удари на съюзниците над София и други градове през 1944 г.

След смъртта на цар Борис III на 28 август 1943 г. Филов, в качеството си на министър-председател, временно изпълнява функциите на регент на малолетния цар Симеон II. На 9 септември същата година е избран от НС за регент в образувания Регентски съвет, заедно с княз Кирил Преславски и генерал-лейтенант Никола Михов. Богдан Филов е регент почти до Девето-септемврийския преврат - когато на 7 септември 1944 г. подава оставка. След тримесечно пленничество в Съветския съюз, е съден и незаконно осъден на смърт от т.нар. Народен съд, създаден под опеката на СССР. Брутално екзекутиран е заедно с другите регенти, министри и много членове на интелигенцията от периода 1940-1944 на 1 срещу 2 февруари 1945 г., а цялото му имущество е конфискувано от "народната власт".

Присъдата е отменена с Решение № 172 на Върховния съд през 1996.

[Sevt]

Дам тея дни бяха 125 години от рождението.
Поклон пред един велик Български археолог и политик !

[InitialD]

Не че нещо .. аз съм си крайно десен (малко или много за добро или за лошо) .. но него не го обичам.Баба ми ми каза как по време на войната били събрали група работници от някакво предприятие за посещение от съпругата на богдан филов и тя им казала че те били виновни за положението си ,защото били мързеливи и за това били на това положение! Ебаси нахалството !!!