Здравейте !

Знаете ли, трудно е човек да намери онзи.. онзи за себе си, човекът, който с лекота ще отвори душата му.. но много... много по-трудно е да спечелиш любовта му... Много пъти съм се питал, дали наистина е възможно да има душевна връзка... невидима и необяснима... този безмълвен посредник... аз не търся любов, имам прекрасно семейство, което ми я дава... но аз треперя, чувствам, че някой ме разрязва и надниква вътре в мен... когато погледна това момиче, да, това момиче, аз не мога да говоря... нямам думи, нямам сили... и когато душата индикира, че това е моята принцеса, аз не мога да не се '' подчиня ''. Аз се радвам... сияя... защо... наивен съм, лъжа себе си, като едно малко дете, има ли смисъл, няма закономерност в живота, която да интерпретира истинската взаимна любов, защо, защо се надявам да запаля в нея не огън, а пожар, защо жадувам да създам не полъх на любов, а ураган от чувства, защо, когато няма смисъл, пред свършен факт, аз неуморно бродя из дебрите на душата си, търся начин да я забравя, та какъв глупак съм, аз не мога да заповядвам на чувствата си, не мога да ограничавам любовта... Хора сме, имаме сетива... и ... да не би да се нуждая от ръце, за да прегръщам, от тяло, за да стопля нечия душа, от сърце, за да обичам... аз имам душа, голяма и топла, пареща... Ходя, мисля, толкова е пълно с хора... оживено... лъха на сила и доброта... какво да правя, радвам се, за ония, да ей там ония, където се прегръщат, целуват ... сливат душите си... така красиво, че ми се плаче... Нямам сили да гледам... не искам други момичета, искам нея... нямам какво да кажа, тишината ме утешава... най-голямата награда- любовта и разбирането на семейството ми ... искам да изкрещя хиляди неща... многобройни... безсмислени, символи на любювта... това момиче, нееее, трябва да спра да се заблуждавам, не мога да бъда с нея, да я прегръщам... любовта боли, оо да, боли... макар с нежни думи да казва, че няма да е с мен, аз не мога да се примиря... не, не мога да оставя тази любов, та тя ме гледа, а сякаш ми шепти, че ме обича, тя ме разголва, дори когато се прикривам... аз съм различен, но защо, искам да бъда с нея, никога не съм я притеснявал... романтик.. не бих казал, един романтик, не би оставил себе си, душата си, да тъгуват, аз не мога да спра да мисля за нея... дори и да искам...

Благодаря Ви! Извинявам се, ако съм ви оттегчил, но аз знам, че там, там където сте вие има прекрасни хора... ще ме разберете... всеки е обичал някой/някоя... просто не всеки има шанс... аз няма да забравя моята принцеса, няма да се примиря... аз чувствам, знам, че има това нещо между нас, Любовта !