Глава първа-Една среща,един миг,една любов...


Момиче стоеше замислено на един от многото чинове в стаята,облегнато на ръката си.Очите й бяха зареани някъде в небето.
Изведнъж в стаята нахлу едно момче,което забърза към един друг чин.Той не я забеляза,нито тя него.Не,че искаше де.
Вратата,която до преди малко беше леко притворена сега се тресна заради вятъра.Момичето,извадено така грубо от унеса си,се обърна стреснато и срещна погледа на другия.
-Джейсън?!-възкликна тя изненадано.
-Джесика?-викна и той.
И после замлъкнаха.Момчето тръгна към вратата,но когато дръпна дръжката,тя не се отвори.
-Но какво по...?-започна той.
-Вратата е развалена!Затова я бях оставила отворена.-прекъсна го тя.
-И как ще излезем сега?-панически завика той.
-Неучебен ден е!-сепна се и тя.-Няма кой да ни отвори!-тя изтича до вратата и задърпа с всичка сила.
-Недей,само може да я счупиш!-спря я той,като хвана ръката й.
Девойката го погледна с очи,пълни едновременно с тъга и любов.Той също вдигна очи...гледаше я точно както преди...онзи път в коридора...но това беше толкова отдавна...
Спомените бяха избледнели,но не и чувствата.Тя сведе очи,една сълза се отрони от миглите й.Джесика недоумяващо забеляза,че той се приближава към нея.Усети устните му върху кожата си,как той избърса с тях капчицата.
Вкусът й бе солен.Не можеше да повярва,че го прави,но продължи да я гали с устни...Толкова отдавна...Колко отдавна беше тази закачка помежду им...Защо я помнеше още?Защо помнеше това момиче вече три години?...
Защо му позволяваше?Защо,след всичката тази тъга,заради него?Тя се остави да я водят чувствата,не разума...Остави се на съцето,не на главата.
Той дръпна леко ръката й...Както тогава...но сега тя не избяга-не,тя стисна ръката му и вплете пръсти в неговите.
Продължиха да се галят с устни,той я беше придърпал още по-близо към себе си.След още няколо секунди,Джейсън я хвана за кръста с двете си ръце и тръгна към бюрото,като я побутваше лекичко.Скоро момичето усети как се допира в ръба му.Той хвана бедрата й и я повдигна така,че да може да седне.Милувките преминаха в целувки.
Тази отминала закачка се бе превърнала в страст,копнееща да се излее навън.м
Той отклони устни от нейните и продължи да я целува по-надолу,докато стигна врата й.Тя прокара пръсти през косата му,докато той разкопчаваше яката на блузката й.
Искаше ли го наистина?Искаше ли той да е първият?
''Да'',прошепна едно гласче някъде отдалеч.
Джейсън свали блузката й и я допря до повърхността на бюрото,като я притисна отгоре с тялото си.
-Чакай!-рече тя и с това спря милувките му.-Изпитваш ли ваобще нещо към мен?
-Усещам нещо...някъде надолу...-усмихна се той.
Джесика го погледна с отвращение и понечи да го отблъсне,но той я спря,като посочи с пръст сърцето си.
Тя се усмихна...но усмивката беше повече в очите й,отколкото при устните.
Момичето започна да разкопчава хавайската му ризка.Той пък,като разбра,че може да продължи,смъкна бавно панталона й и впи устни в шията й.
Момичето смъкна с рязко движение ризата му и продължи с копчето на панталона.След като свали и него,Джейсън се вмъкна докрай между бедрата й и с внезапно движение смъкна дантелените й бикинки,но и скъса плата на места.
Тя изпъшка тихичко и се насили да проговори-устата й трепереше.
-Но...Имаш ли пре...?
-Шшт!-прекъсна я той.-Не се притеснявай...за нищо!
-Ама...!-беше спряна от пронизваща болка между краката си.Изписка лекичко,но той продължи все по-навътре и по-навътре.
Джеси беше сбърчила чело от болка,но изпитваше и нещо друго,нещо приятно.Скоро това чувство изпълни всяка клетка от тялото й.
Беше толкова върховно,че даже болеше.Толкова невероятно,че едновремено ти се иска да спре и да не спре никога...Тя не можа да сдържи гласа си и стоновете й се разляха из стаята.
''Да'',шепнеше и той,затворил очи и заровил глава в рамото й.
Усещаше топлият му,изгарящ дъх върху меката си,влажна кожа.
Изведнъж всичко секна.Джейсън се отпусна изнемощял и задъхан върху нея и я прегърна.Тя също обви ръце около него и сгъна пръсти така,че те потънаха в кожата му.
Целуна го няколко пъти,косата му я гъделичкаше.
Той,който още дишаше тежко рече шеговито:
-Здравей!-и погали кичурите тъмнокестенява,почти черна коса,разпиляна по раменете и гърба му.
Тя се засмя.
-Как си?
-Превъзходно!-отвърна й ухилено той.-А ти?
-И питаш?!-възкликна уморено момичето.-Я дай по-добре да се облечем и да си ходим,че навън времето се влошава.
Двамата излязоха през прозореца на покрива и внимателно успяха да се спуснат в двора.