Цитирай Първоначално написано от Mechtatel
всъщност откакто пуснах темата тук сериозно обмислих както точно ме възпрепятства за момичета, и мисля че открих няколко отговора. Първото което се сетих е, че найстина много подбирам, знам грешно е, и четете че не искам да дообяснявам после, наясно съм, че външният вид не е от първостепенно значение, че е важен характерът и така нататък, наясно съм с това. Но прави ми впечатление, че найстина много подбирам, става все така че момичетата който ги искам, или не мога да ги имам, или са заети, а тези който ни най-малко ми харесват, по един или друг начин разбирам, че ме харесват ... наясно съм, че всеки си има кусури и не е редно да бъда такъв, защото самият аз имам много недостатъци и не бива спрямо това да подбирам, но явно това е единият проблем. Другото което се замислих е че, ами просто като харесвам едно момиче каквото и да става не мога да и го призная, повярвайте, ходих бях лудо влюбен в момиче над година и половина и просто така си останах, защото просто не мога да си кажа да призная, да направя първата крачка на този етап ... освен ако момичето не я направи първа, за което за съжаление знам не е редно, и никое момиче няма да тръгне първо да целува или да си излага чувствата. Дадох си една равносметка и благодаря още веднъж за постовете ... успех във вашата любов
като четох повечето от мненията ти намерих доста повече от доста сходства в съдбите ни. И аз съм така в компания в училище съм душата на компанията ,расмиващ всички с хумор и позивност,но в действителност съм много нещастен човек.За да признае човек чувствата си трябва да е много смел..аз не съм от тях мисля си "ако я изгубя като приятелка ""ако не откликне на чувствата ми ,ако се подиграе с тях" .Често си мисля дали въобще си струва да се надявам на нещо. Всеки ден си мислиш и се надяваш да срещнеш обикновенната истинската ,но с времето помваш да осъзнаваш,че всеки е с маска всеки играе ролята си.
Има нещо общо, само че не знам за теб, но не съм нещасте, всмисъл работя, студент съм, тренирам си, винаги имам какво да правя, но прав си, винаги се надявам и си мисля как ще срещна някое момиче, и може би от тази гледна точка съм по-скоро отчаян ... а относно чувствата, може би подсъзнателно точно това ме тревожи за да ги изложа, но по принцип по скоро нямам смелост да го направя