Яворов
„СТОН”/”НА ЛОРА”-АНАЛИЗ

Това е сравнително късна Яворова творба, написана в Драгалевския манастир през 1906г.
Заглавието „Стон” и посвещението „На Лора” отпращат читателя към основната тема и проблем на стихотворението. Става дума за любовта в своите две измерения – духовното и плътското. Поетът държи да подчертае усещането на страдание, което любовното чувство предизвиква, а заедно с това споменава името на любимата, пряк виновник за сложните любовни емоции.
Основни персонажи в творбата са лирическият Аз, от чието име се води монолога, и любимата.
Стихотворението е разделено на две строфи и представлява лирически анализ на тъмното и светлото, на удоволствието и страданието, които носи със себе си истинската любов.
Първата строфа е подчинена на усещането за страдание, което предизвиква любовното чувство. Ключови думи тук са: душа, стон, смърт, ад и мъка. Съществителните „душа”, „любов”, „стон” и „смърт” са употребени двукратно и така поетът успява да внуши пряката връзка между фаталните любовни емоции и страданието, между полетите на душата и приземяването на плътта.
Втората строфа е опит за обобщение. Тук семантични /смисловите/ центрове са твърденията: „Миражите са близо – пътят е далек” и „знойна плът и призрак лек”. Яворов е повторил и двата стиха, за да подчертае извода, че любовта е трудно уловима. Пътят към нея и през нея напомня вечното преследване на пустинен мираж. Цялата сложност на проблема се крие в противоречивата същност на любимата, която носи в себе си едновременно плътското и духовното: „плът и призрак лек”. Почти оксиморонната алогичност на такова противоречие предизвиква у лирическия Аз усещане за страдание. Така зов и стенание се преплитат, за да характеризират сложната същност на истинската любов.
Любовната лирика на Яворов е разделена на две идейно-тематични и смислово-емоционални части. Стихотворения от типа „Две хубави очи” и „Ще бъдеш в бяло” предизвикват светли емоции. Те са повлияни от чистото излъчване на Мина Тодорова и представляват опит за преодоляване на кризисните моменти чрез силата на любовта. Творбите, посветени на Лора, като „Стон”, носят усещане за истински земни чувства, които разкъсват човека между плътското и духовното. Сложната амбвивалентност /двусмислие/ на човешкия характер е прозрение, валидно за цялата поезия на Яворов. В този смисъл, лирико-философското обобщение от „Две души”, може да бъде отнесено и към стихотворението „Стон”:
Аз не живея: аз горя. Непримирими
в гърдите ми се борят две души:
душата на ангел и демон...

„СТОН”/”НА ЛОРА”- ПЛАН НА АНАЛИЗ

1. Творческа история: това е сравнително късна Яворова творба, написана в Драгалевския манастир през 1906г.
2. Заглавието „Стон” и посвещението „На Лора” отпращат читателя към основната тема и проблем на стихотворението. Става дума за любовта в своите две измерения – духовното и плътското.
3. Основни персонажи в творбата са лирическият Аз, от чието име се води монолога, и любимата.
4. Строеж и композиция:
4.1. Първата строфа е подчинена на усещането за страдание, което предизвиква любовното чувство. Ключови думи тук са: душа, стон, смърт, ад и мъка.
4.2. Втората строфа е опит за обобщение. Тук семантични /смисловите/ центрове са твърденията: „Миражите са близо – пътят е далек” и „знойна плът и призрак лек”. Яворов е повторил и двата стиха, за да подчертае извода, че любовта е трудно уловима. Пътят към нея и през нея напомня вечното преследване на пустинен мираж. Цялата сложност на проблема се крие в противоречивата същност на любимата, която носи в себе си едновременно плътското и духовното: „плът и призрак лек”.
5. Обобщение: Любовната лирика на Яворов е разделена на две идейно-тематични и смислово-емоционални части. Стихотворения от типа „Две хубави очи” и „Ще бъдеш в бяло” предизвикват светли емоции. Те са повлияни от чистото излъчване на Мина Тодорова и представляват опит за преодоляване на кризисните моменти чрез силата на любовта. Творбите, посветени на Лора, като „Стон”, носят усещане за истински земни чувства, които разкъсват човека между плътското и духовното.