Дневникът на един клитор.

**Nqq_Ti_Kaa** · 04-03-2008, 20:56

Дневникът на един клитор:

30 януари 2006 г.
Как ненавиждам изгризаните й нокти!
Пак ме издра целия. Всичко ме боли.

3 февруари.
Гледахме лесбийско порно. Видях много от нашите.
Изглежда са много добре… Свърших два пъти.
Добре де, втория път - от завист.

5 февруари.
Тя кръшна. Някакъв пияндур с двудневна четина дълго ми диша в лицето,
после ме ошкури с брадата си и заспа с чело върху мен.
До език така и не се стигна. Тя се разплака. И аз исках, ама не умея.

6 февруари.
Тя ме разглежда в огледалото в банята. Каза, че съм бил малък. Кучка!

10 февруари.
На съседката отдолу пак й тече. Купиха й нови превръзки.
Вонят на теменужки. Задушавам се!

14 февруари.
Охооо! Това вече - да! Приятелките й подариха вибратор.
Изглежда най-после ще имам личен живот.
Разтрепервам се само като си помисля.

15 февруари.
Той определено е за предпочитане пред изгризаните нокти,
но безусловно отстъпва на езика. Но може и да свикна.
По начало той е много мил и така трогателно трепери…
Разбрахме се да си поговорим, когато Тя заспи…

20 февруари.
Толкова съм уморен. Но защо не мога да се контролирам сам?!
Защо съм толкова зависим от нейното ненаситно либидо?!
Писна ми да свършвам в ръцете й! Искам да съм независим!
Говорих със съседката, обеща да помогне.
Щяла да поработи над вагиналния оргазъм и - ако се получи - излизам в отпуска!

23 февруари.
Тя пак кръшна. Този път извадих късмет.
Първо мислех, че всичко пак ще е за съседката.
Но втория път едва не ме излизаха до смърт.
Още ми се върти главата!

25 февруари.
Днес се замислих колко всъщност ми е провървяло.
Вижте например съседката - нея постоянно я блъскат.
Аз не бих издържал!

27 февруари.
Бяхме на гинеколог - нула внимание!
Почвам тихичко да завиждам на съседката. . .
Защо, дявол да го вземе, й обръщат толкова внимание,
като удоволствието от мен сто пъти по-голямо!

28 февруари.
Все още съм ядосан и не говоря със съседката, а на Нея не й давам да сваршва.

1 март.
Еех, пролет…
Настроението ми е толкова романтично, че - докато Тя спеше
свърших просто ей тъй, от някакъв екзистенциален възторг!
Тя си мисли, че това е от съня с Брат Пит. Глупачка!
Та аз харесвам Шон Пен!

3 март.
Сутринта си поговорихме с далечния съсед.
И неговата не е лесна!
Като цяло - животът му е пълно лайно!

8 март.
На корпоративната вечеря началникът я притисна в ъгъла на тоалетната,
дълго ме търка с пръсти, но без ефект.
Може би съм фригиден?!
Тя се направи, че свършва, но аз не мога да лицемернича!

9 март.
У съседката отдолу пак е потоп.
Това почва да ме дразни.
Нима ще продължава цял живот?
Напсувах я, а тя ме нарече мързеливец, на което нямаше какво да възразя.
Затворих се в себе си.

10 март.
Заради потопа у съседката,
Тя се съгласи да пусне началника само у далечния комшия.
Ако знаете само как се възмущаваше!
Не обича той такива работи.
Ама Тя никога не го пита, шибана егоистка!!!
А началникът е пълен гъз - изобщо не ми обърна внимание!

13 март.
Тя цял ден рева заради скъсването с началника.
А аз съм доволен.
Вечерта се утешавахме с вибратора.
Олекна ни.

25 март.
Тя май се влюби. Усещам го.
Още само се целуват, но всичко отвътре ми примира!
Толкова е приятно!

30 март.
Случи се!
Той е внимателен и готин, прави всичко както трябва, а аз се изчервих от удоволствие!
Казах на съседката, че при такава скорост трябва да прекръстят кунилингуса на клиторингус.
Завижда ми.
Явно с вагиналния оргазъм нещата никакви ги няма.

17 април.
Прогресът е очевиден.
Никога не забравят за мен, съседката също е доволна
Разправя, че Тя успяла да открие в нея някаква странна точка.
Вече гледа оптимистично на перспективите за вагинален оргазъм.
Аз също - кой знае защо - съм настроен позитивно.
Изглежда, когато Тя е щастлива, и на мен ми е добре.

30 май.
Мило дневниче, извинявай, че дълго не съм писал.
След месец Те ще се женят.
Не знам на мен каква ще ми е ползата, но всички се радваме
Съседката отдолу и далечния комшия.
Чух слух, че почнало някакво вътрешно разширяване.
Съседката мрънка, че на нея щяло да й е най-тежко.
Но всички заедно се надяваме на хубави дни.
Пък и какво друго ни остава..