Здравейте!Най-накрая се реших,да ви помоля за съвет...Прекалено дълго търпях!На 17 години съм и това което става с мен,ми се струва странно и плашещо!!!От 4 дни съм в "отвратително"състояние.Ст я по цял ден сама в стаята си...не мога да спя,не ми се говори с никой!При най-малкото нещо се разплаквам.Няма видима причина да съм такава,но...Самата аз не знам...Може би не съм в ред...Отношенията ми с наще за момента,са перфектни...С приателя ми...боже не съм го виждала от 2 седмици...Пишем си,но когато го правим просто сърцето ми се свива,и ми липсва ужасно много!Но не е и това причината...Свикнала съм да не го виждам,толкова често.Просто съм в някаква черна дупка и няма изход навън.Чувствам как всичко е черно,как умира малко по малко отвътре.Лошото е,че няма с кой да го споделя.Не искам да тревожа наще с мойте си проблеми...имат си достатъчно.Не искам и да тревожа приателя си.Ходи на работа и никак не му е лесно.( а в това състояние в което съм,имам отчаяна нужда от него,но не искам да го притеснявам).Опитах се да говоря,с една приателка(която уж е "най-добрата" ми приателка)Попита ме как съм,аз и отвърнах,че съм много зле а тя:"Ахам и аз така.Утивам да пия кафе,после ще говорим...." Просто не и беше до мен!4 дни горя в мой собствен,малък ад!Сама...Не знам причината...И се побърквам.Знам че съм само на 17 ,но не съм го искала...Има ли начин да се измъкна,от това състояние.Моля ви помогнете,не издържам вече...Майка ми преди,когато изпадах в такова състояние ми даваше валериан или валидол,но не искам лекарства искам ЩАСТИЕ !!!