Цитирай Първоначално написано от tuka6na
че лошо няма.Аз се махнах от нас на 17 ,обаче бях сама общо взето и знаех ,че няма да се върна.Скоро станах на 18 ,когато реших ,че съм безсмъртна и всичко ще е наред.А разбрах ,че тепърва едва съм успяла да платя няколко наема ,а съм станала 12 клас и трябва да се заема сериозно и с учене ако искам да напрвя нещо...Не е хубаво далече от вас.Каквито и да са родителите ти,и колкото и изисквания да имат.Ако и ти се стремиш към 'свободата' за която тийновете явно правят всичко,то може просто да почакаш някоя друга година ,защото си има много време .Така че си помисли добре.
А можеш ли да останеш увас ако майка ти гони баща ти с нож,забива го във вратата до него или се опитва да го наръга,баща ти също е боклук,чупи носа на майка ти няколко пъти и ти трябва да я водиш в болницата а си просто хлапе на 13-14-15.Скандалите не спират,режеш с краката по натрошени стъкла от скандалите.Ставаш кофти човек,живееш по своему обаче си добър син,не обиждаш ваште,не ги удряш,правиш се на свестен,търпиш ги,но те никога не го разбират и продължават да ти викат и дори да ти посягат и на теб.И само защото не си се махнал навреме.Не,това не е живот,ти нищо не знаеш.Не винаги въпроса е за тийн свобода,понякога е въпрос на оцеляване.Толкова исках да избягам,че се бях насочил към армията,обаче заради здравословни проблеми ми посочиха средния пръст,сега наште ме карат да ходя студент.Нагло ли е от тяхна страна???Според мен да,сега именно затова по цял ден ми викат,че съм мързелив и т.н.,бил съм тъп,защо обаче завършвам даскало със 6?