Виж това:

ДЕСЕТТЕ БОЖИ ЗАПОВЕДИ
Животът е най-ценното нещо
(есе)
“Не убивай!” – това е шестата и най-святата от Десетте Божи заповеди. Това не е само повеля, а дълг, който всеки човек трябва да уважава и да спазва според Стария завет. Тази забрана е била отправена от Господ към еврейския народ преди повече от хилядолетия пр. Хр. и до ден-днешен стойността й не се е променила. Въпреки това все още има хора, коита като че ли я чуват за пръв път. Даваме ли си сметка какво всъщност представлява един човешки живот? Да, определено! Това е може би най-ценното, което човек притежава – правото да живее. Животът не е част от света – по-скоро той самият е един свят, който не бива да бъде унищожаван. Животът на жертвата ще бъде отнет, но нещастието неизбежно ще почука и на вратата на убиеца. Освен угризенията на нечистата му съвест, рано или късно възмездието ще го застигне и него – Господ винаги наказва този, който е извършил престъпление. Може би тези думи звучат банално, но са самата истина.
Всеки ден, всеки час и всяка минута се сблъскваме с различни хора на улицата, които не познаваме. Всеки от тях е сам за себе си нещо уникално, всеки си има свои мечти, интереси, цели, които означават много – за него самия, а в много случаи и за обществото. Човекът около нас заслужава да бъде обичан и да не му се отнема насилствено и преждевременно възможността да живее и да обича. Не знам дали и вие виждате по този начин света, но през моите очи животът изглежда точно така. “Не убивай!” – не унищожавай творението на Господ, това е смисълът на тази заповед. Много хора, обзети от отчаяние и изпаднали в безизходица, казват понякога, че не искат да живеят, че са нещастни и че животът им носи само огорчения. Трудни моменти преживява всеки, но единственият начин да се борим с тях е като живеем. Животът е нашият ключ и към щастието, и към нещастието. Ние сме тези, които трябва да решим как да живеем и как да продължим напред. Никой не ни дава право да убиваме и да лишаваме един човек от най-скъпия дар на този свят поради каквато и да било причина – мерзка или възвишена, плод на наша воля или на чужда заповед.
Убийството е най-жестокото престъпление, което може да бъде извършено. Струва ми се, че “Не убивай!” е водещата сред Десетте Божи заповеди, защото, ако тя не бъде спазена, всички останали се обезсмислят. “Почитай Господ, Твоя Бог!” – като убиваш, ти не го почиташ. “Не кради!” - убийството е кражба на човешкия живот. “Почитай майка си и баща си” – извършилият убийство не почита родителите си, а ги посрамва, както и целия си род, “Не пожелавай къщата на ближния си” - когато убиваш, ти отнемаш всичко на ближния си.
Затова шестата Божи заповед не само пряко засяга, но без съмнение включва всички останали. На фона обаче на извършените през хилядолетията злодеяния и на обезценяването на човешкия живот – особено в нашия цивилизован ХХІ век, отрицанието на убийството сякаш се оказва нещо неосъществимо. Би трябвало поне за миг да се замислим над тази най-свещена от Десетте Божи заповеди и да си обещаем, че каквото и да стане, няма да извършим убийство, нито пък ще се примирим с него. Не искам да загубя никой – нито някого от моите близки, нито дори тези хора, които ще срещна само веднъж в живота си и за жалост няма да имам възможността да опозная.